— Той е прав, Джейк — прошепна тя.
— Разбира се, че съм прав — изръмжа Симбал и се обърна към началника си: — Вече си разкрит, Роджър… Сега ще ти кажа какво ще направим с теб… Ще запазиш директорския пост в Агенцията, но вече ще работиш за нас!
— Добре си го намислил — изсумтя Донован. — Но те изпревариха…
— Тъй ли? — изгледа го Симбал. — Кой?
— Президентът на Съединените щати — отвърна Донован.
— Какво?!
Донован престана да му обръща внимание и се извърна към Джейк:
— Не аз бях този, който те изправи срещу Ундерман. Не беше и Даниела, макар и до днес да е убедена в противното. Беше президентът…
— Не ти вярвам — поклати глава Джейк.
— На твое място и аз бих имал същото отношение — призна с въздишка Донован. — Но ако се замислиш, ще видиш, че това е най-добрият начин да циментирам връзката си с Даниела…
— Хенри е бил изкупителна жертва, така ли? — погледна го с изненада и гняв Джейк. — А аз съм получил ролята на троянския кон?!
— Така е, Джейк… Кой би могъл да изиграе тази роля по-добре от теб? Даниела те мрази и се страхува от теб… Намесата ти в операцията моментално изтрива подозренията й, независимо какви са били те…
— Нещо не пасва, Роджър — обади се след кратък размисъл Симбал. — Защо Макс иска да те види мъртъв, ако наистина си троен агент и работиш за президента?
— Значи Тренъди ви е доставил уликите — въздъхна Донован. — Би трябвало да отчета този факт… Ти винаги си бил неговият любимец, Тони… Страшно се разсърди, когато те измъкнах от ръцете му, още ме засипва с писмени обвинения за нелоялна конкуренция…
— Хайде стига, Роджър — изгледа го скептично Симбал. — Добре знаеш, че това няма нищо общо!
— Има — поклати глава Донован. — Макс иска стола ми, цял живот е мечтал за властта, която би му дала Агенцията. Но ти сигурно знаеш това не по-зле от мен… Особено сега, след като най-сетне е успял да влезе под кожата на президента…
— Какво се опитваш да ни пробуташ? — ядоса се Джейк. — Директор на Агенцията не може да стане външен човек и ти прекрасно го знаеш! Просто нещата там не стават по този начин!
— Личи си колко дълго си извън играта, Джейк — погледна го някак тъжно Донован. — Преди години нещата наистина не ставаха така. Просто защото Беридиън не би го позволил. Но него отдавна го няма и нещата претърпяха промяна…
— Президентът имаше нужда от външен човек, на когото да възложи разследването на убийството на Беридиън. Този човек трябваше да има авторитет и съответния висок ранг. Изборът му паднал върху Макс Тренъди. И от този момент нататък Макс го обработва в една-единствена посока — да ме уволни и да назначи него за директор на Агенцията. Основният му аргумент е връзката ми с руснаците, която поставя лоялността ми под съмнение.
— Макс знае ли за Лесли? — изведнъж попита Симбал.
— Изглежда знае всичко за мен, да го вземат мътните! — въздъхна с нескрита горчивина Донован. — Абсолютно всичко! Знае, че в Париж съм се влюбил в агентка на КГБ, която поразително прилича на младежката ми любов… Достатъчно, нали? Прави една проста аритметика и сметката излиза…
— Иде ми да се разплача от умиление, като те слушам — изръмжа Симбал. — Сега остава да кажеш, че не си знаел какво вършиш в Париж…
— Исках я — простичко отвърна Донован. — А тя знаеше как да дърпа конците.
— Нямал си избор, така ли? — изгледа го Симбал. — Това ли искаш да ни внушиш?
Донован мълчеше и го гледаше.
— О, я стига вече! — обади се Джейк.
Донован го погледна стреснато, сякаш очакваше ново нападение. После очите му бавно се преместиха върху лицето на Симбал.
— Тя е красива и чувствена… — прошепна той. — Превъплъщаваше всичко, за което мечтаех у Лесли… Ти поне ще ме разбереш, Тони… Би трябвало да не съм човек, за да не захапя въдицата!
— Кога стана троен агент? — попита Джейк. Донован се обърна към него, от шапката му капеше вода.
— Сравнително неотдавна…
— Кога? — настойчиво повтори Джейк.
— О, Господи! — простена Донован.
— По-добре изплюй камъчето, Роджър — посъветва го Симбал. — Макс заповяда да те ликвидирам в момента, в който те видя, не вярвам Джейк да има нещо против… Но, колкото и странно да ти прозвучи, в момента ние двамата сме единствените ти приятели…
Донован свали широкополата шапка от главата си и я захвърли в храстите.
— Защо нося това, по дяволите?!
Един от бойците на Симбал вдигна шапката и я нахлупи на главата си. Не изглеждаше по-смешен от Донован.
— След убийството — промърмори тихо Донован.
— След кое убийство?
— На Беридиън…