— Мамка ти! — ревна Джейк, усетил как пред очите му се спуска червената пелена на гнева. — Би трябвало да те очистя на място! Цялата гадна история е била организирана от теб и Воркута!
Донован мълчаливо кимна.
— Роджър — обади се тихо Симбал. — Макс каза, че заповедта за ликвидирането ти е одобрена лично от президента…
— Казал го е, защото няма начин да провериш дали наистина е така.
— Какво имаш предвид?
— Нещата са дълбоко лични. Президентът иска да се стигне до някакъв изход, независимо от изпълнителите.
— Не се ли изкушава да те остави в тройната игра? — попита Симбал.
— Това би бил най-логичният изход — кимна Донован. — Но Макс се погрижи да му пусне мухата за съмнителната ми лоялност… Ето защо нещата опират до Макс и мен. Битката ще приключи само със смъртта на единия от нас. Макс знае, че няма да му е лесно, и е готов да прибегне до крайни мерки. Нормално. Същото важи и за мен. Тукашният декор е изключително подходящ. Кой би се захванал да разследва убийство сред пущинаците на Шан? — на устните му се появи подигравателна усмивка. — Истината никога няма да излезе наяве. А ако вие двамата ми видите сметката, ще се окажете свързани с него завинаги… Ще ви държи в ръцете си, докато сте живи… — въздъхна, непонятно спокойствие изпъна чертите на лицето му: — Е, все още ли искате да ме ликвидирате?
— Какво ще кажеш? — попита Симбал, обръщайки се към Джейк. — Лъже ли, или казва истината?
— Безпокои ме нещо друго — поклати глава Джейк. — Онова, което е споделил с теб Тренъди… Че Бенет и Кърън са измъкнали от компютрите на АН имена на агенти, пароли и явки…
— Тук може би аз ще ти помогна — обади се Донован. — Понякога полуистината е най-добрата лъжа… Тези копелета са отмъкнали и всички директиви на президента, предназначени за новосформирания Корпус за борба с тероризма.
Какво ми убягва, запита се Джейк. Наркотрафик, „Кам Сан“, кражба на антитерористични директиви… Разполагаме отделни късчета информация, но не мога да направя връзката.
Лицето му остана безизразно.
Симбал също имаше храна за сериозен размисъл. В главата му отново прозвучаха думите на Йе Бегача: Бенет е духът, който ще отвори бутилката… Как? Чрез антитерористичните директиви? Тези оръжия са достатъчно мощни, за да унищожат света… Противопехотните ракети Т-93? Как ще стане това? Имаше чувството, че е плъх, попаднал в капан.
— Не зная — промърмори на глас той. — Не виждам каква полза би имал Макс, ако ме излъже по този въпрос…
— Вероятно не е в течение — рече Донован. — Знаеш, че си пада бюрократ… В момента положително мисли единствено как да се отърве от мен и нищо друго не го интересува.
— Залогът е прекалено голям, за да повярваме на думата на някой от тези мръсници — обади се Джейк.
— Добре — въздъхна Донован. — Виждам, че ще ми трябват още аргументи… Помниш ли, че Хенри Ундерман поддържаше връзка с един дълбоко законспириран агент на име Аполо?
— Да — отвърна Джейк. Не смееше да погледне Симбал, за да не се издаде.
— Даниела знае за него, знае и самоличността му.
— Тя ли ти го каза? — попита Джейк, прикривайки с мъка възбудата си.
— Да.
— Кой е той?
— Нямаш никаква полза да узнаеш името му…
— Казвай го! — изръмжа Джейк. — И без повече приказки!
— Михаил Карелин.
Пресвети Боже, въздъхна Джейк. Карелин е труп!
— Кога го е разкрила?
— Свързахме се, преди да тръгна насам — отвърна Донован. — Беше получила информацията броени минути преди това.
— Какво мислиш, Джейк? — обади се Симбал.
Дали Донован казва истината, питаше се Джейк. Или следва собствената си максима да ни подхвърля полуистини?
— Ако ми повярваш, Тони… — преглътна Донован. — Ако ми повярваш, това ще означава да се обърнеш срещу Макс Тренъди. Аз обаче се съмнявам, че си готов на подобна стъпка…
— Искам да се добера до Даниела Воркута — промълви Джейк, отговаряйки на въпроса на Симбал. — И това може да стане само чрез Донован…
Освен ако Аполо не я докопа пръв, добави наум той.
— Струва ли си рискът?
— Бих заложил ада и рая едновременно, ако имам шанс да се докопам до директора на Първо главно управление на КГБ — тръсна глава Джейк.
А Симбал мислеше за Макс Тренъди. За това, което беше сторил на Моника и Кубинеца, на него самия… Всичко беше част от играта, така пише в наръчника на Макс. Но дали и в момента не се разиграва някаква тактика? Кой иска да се възползва от него? Макс или Роджър?
— Добре — въздъхна най-сетне той. Решението беше взето. Извика двама от бойците си и им посочи Донован.
— Ще бъдеш под стража, докато всичко приключи, Роджър — обяви той. — Съветвам те да не вършиш глупости… Не ни карай да съжаляваме, че те оставихме жив…