— Какво искате? — попита с по-различен тон той. Меко, почти приятелски. Може би трябва да опита някаква сделка. — Една пратка е готова за експедиция. Ще тръгне утре сутринта. Шестстотин килограма „номер 4“ с отлично качество… Ако сте тук за нещо подобно, аз бих…
— Върви без повече приказки! — смушка го Тони Симбал и той залитна към стената от поцинкована ламарина на цеха.
Генерал Куо скръцна със зъби, лявата му ръка легна върху тежката тока на колана. Пръстите му опипаха хладната ръкохватка на малкия пистолет 22-ри калибър, майсторски скрит зад нея. Още е рано, рече си той. Няма смисъл да оправя единия, само за да бъде застрелян от другия… Трябваше да издебне момента, в който ще има възможност да гръмне и двамата…
— Каква работа имате в цеха? — попита той. — Тук няма готов опиум…
— Но в замяна на това вътре са всичките ни приятели — обади се Джейк.
Генерал Куо усети как по гърба му пробягва хладната тръпка на страха. Буда, простена вътрешно той. Тези типове изобщо не се интересуват от опиум! Пръстите му стиснаха ръкохватката на малкия пистолет. Още малко, рече си той и се насочи към вратата. Още съвсем мъничко!
— Оттук — промърмори той и изкачи дървените стъпала на верандата. Напрегнатите му до крайност сетива ясно усещаха присъствието на двамата зад гърба му. Бяха съвсем близо, в очакване да отворят вратата. Преценката му беше правилна, сега вече знаеше със сигурност точното им положение.
Сложи дясната си ръка на бравата и я дръпна към себе си. Едновременно с това лявата издърпа малкия пистолет от колана, тялото му рязко се завъртя. Пръстът му обра луфта на спусъка. Разстоянието беше толкова малко, че нямаше начин да ги изпусне…
Изстрелите проехтяха точно в момента, в който Чен Ю се готвеше да приеме скъпоценните разузнавателни данни от двамата американци срещу себе си. Рязко се завъртя по посока на вратата, останалите сториха същото.
Вятърът изпълни помещението с вой и дъждовни пръски. Сред тях изплува фигурата на генерал Куо, очите му бяха разширени от учудване.
— Какво има? — раздразнено излая Чен Ю, недоволен от ненавременното прекъсване.
— Какво правите тук, когато навън… — от устата на генерал Куо бликна фонтан алена кръв. Краката му неуверено пристъпиха към близката поцинкована маса, лявата му ръка се плъзна по гладката повърхност и събори някакъв спиртник. Очите му се сведоха към изцапаната униформа.
— По дяволите! — изръмжа генералът и това бяха последните му думи. Коленете му се подвиха и тялото му се строполи на пода. Очите му продължаваха да гледат обвинително, но престанаха да мигат. Зениците се замъглиха, бялото се покри с пелената на смъртта.
После вятърът и дъждът отстъпиха място на две едри мъжки фигури, запълнили рамката на вратата.
Джейк и Тони Симбал се втурнаха във вътрешността на лабораторията, автоматът на Симбал се насочи към групичката вцепенени от изненада мъже.
— Мамка му стара! — смаяно прошепна Едуард Мартин Бенет.
— Отдавна не сме се срещали — отвърна Тони Симбал и зае позиция за стрелба.
Джейк клекна до тялото на генерал Куо и потърси пулса му.
— Мъртъв е — съобщи той, а Тони Симбал само кимна с глава.
Почти скрит зад тялото на Питър Кърън, Чен Ю вдигна крак и му нанесе силен ритник.
Кърън не очакваше това и неволно политна напред, Тони Симбал натисна спусъка на автомата си. Върху момчешкото лице на Кърън се изписа изненада, тялото му сякаш се блъсна в стена. Куршумите го вдигнаха във въздуха и го тласнаха назад.
Джейк долови тихо пропукване край себе си. Рязко завъртя глава и видя как събореният от генерал Куо спиртник избухва в синкави пламъци. Огънят светкавично се разпространи по дъсчения под и се насочи към рафтовете, на които бяха подредени стъклени и метални контейнери.
— Да се махаме оттук! — изкрещя той. — Тези химикали ще избухнат всеки момент!
— Искам ги тези копелета! — изръмжа Симбал с разкривено от ярост лице.
— Хайде, нямаме време!
Джейк профуча покрай него, награби Бенет и го блъсна към изхода. Старецът със странно повдигнато рамо го изгледа със спокойния поглед на сфинкс.