— Аха — озъби се Дравис. — Обаче първо двамата с Чуи сложете ръце на масата, така че да ги виждам.
— О, я стига! — погледна го обидено Хан, но въпреки това се присегна с две ръце към чашата. — Да не си мислиш, че ще си уредя среща с теб, за да те застрелям? Нали сме стари приятели?
— Разбира се — отговори контрабандистът, хвърли преценяващ поглед към Чубака и седна. — Или поне бяхме. Чух, че си станал почтен гражданин.
— Не много ясна дума — сви рамене Хан. Дравис вдигна вежди и подигравателно отговори:
— Е, нека го кажем по-ясно. Чух, че си се присъединил към Съюза на бунтовниците, станал си генерал, оженил си се за бившата принцеса на Алдеран и вече чакаш близнаци.
Соло вдигна ръка:
— Отказах се от генералското звание преди няколко месеца.
— Извинявай тогава — изпръхтя Дравис. — За какво е цялата тази работа? Някакво предупреждение?
— Какво имаш предвид? — намръщи се Хан.
— Не се прави, че не разбираш за какво става въпрос, Соло — шеговитата нотка бе изчезнала от гласа на контрабандиста. — Новата република се настанява на мястото на Империята — добре, всичко е наред, така и трябва да бъде, но ти много добре знаеш, че за контрабандистите това няма никакво значение. Така че, ако си дошъл с официално предложение да прекратим работата, ще ти се изсмея в лицето и веднага ще си тръгна от тук — понечи да се изправи.
— Нищо подобно — каза Хан. — Всъщност искам да ви наема.
Дравис замръзна на място, все още полуизправен:
— Моля? — попита войнствено.
— Много добре ме чу — отговори Хан. — Търсим да наемем контрабандисти.
Дравис бавно седна на мястото си.
— Това има ли нещо общо с борбата против Империята? — попита настойчиво той. — Защото, ако е така…
— Не, не — прекъсна го Хан. — Мога да ти наговоря какво ли не, но всъщност в момента на Новата република не й достигат товарни кораби, да не говорим за опитни пилоти. Ако искаш да спечелиш лесни и честни пари, сега е моментът.
— Аха — облегна се назад Дравис и преметна ръка на облегалката на креслото. — И къде е уловката?
— Няма уловка — поклати глава Хан. — Трябват ни кораби и пилоти, за да възобновим междупланетната търговия. А вие разполагате с тях. Това е всичко.
Дравис помисли малко и попита:
— А защо да работим за вас и за жалкото ви заплащане? Защо да не си продължим с контрабандата и да изкарваме много повече на курс?
— Можете да го правите — съгласи се Хан, — но ще ви е изгодно, докато клиентите ви смятат, че е по-изгодно да наемат контрабандисти, отколкото да плащат мита. А нещата ще се променят напълно.
— О, я стига, Соло — погледна го скептично Дравис. — Чисто ново правителство, без никакви налични средства и искаш да ти повярвам, че няма да гледат да смъкват колкото може повече пари?
— Ти решаваш в какво да вярваш — студено отговори Хан. — Продължавай по стария начин и сам ще се убедиш. Като си промениш мнението, обади ми се.
Дравис облиза устни и го погледна в очите:
— Знаеш, че нямаше да дойда, ако ти нямах доверие. Сигурно съм и малко любопитен да разбера какво си намислил. И може би ще ти повярвам за това поне колкото да проверя как стоят нещата. Но още отсега ще ти кажа, че много хора от групата няма да се включат.
— Защо?
— Защото си станал почтен, затова. Не, не ме поглеждай обидено, ти си достатъчно дълго извън играта, че да помниш как стоят нещата. Контрабандистите се интересуват единствено от печалбата, Соло. Печалбата и тръпката.
— И какво ще правите в такъв случай? Ще работите само в границите на Империята? — възрази Хан, опитвайки се да си припомни всички уроци по дипломатичност, които бе получил от Лея.
— Плащат достатъчно — сви рамене Дравис.
— Засега — напомни му Соло. — Но територията на Империята намалява вече пета година и с времето ще става все по-малка. Сега сме почти еднакво въоръжени, но нашите хора са по-мотивирани и много по-добре обучени от техните.
— Може би — вдигна вежди контрабандистът. — А може и да не излезе така. Чух, че командването им е поел нов човек. И ви създава големи проблеми, като в системата на Оброа скай например. Говори се, че преди известно време сте изгубили цяла военна част от Еломин. Ужасно, да изгубиш цяла военна част по този начин!
— Не забравяй, че този, който ни създава неприятности, някой ден ще се обърне и срещу вас — озъби се Хан и вдигна пръст: — И ако си мислиш, че Новата република не разполага с достатъчно средства, помисли само колко се нуждае от пари Империята.
— Наистина има риск — съгласи се лесно Дравис и се изправи. — Е, беше ми приятно да се видим отново, Соло, но трябва да тръгвам. Поздрави принцесата си от мен.