— Доста добър изстрел, изглежда — обади се Хан и наведе глава, за да разгледа отблизо.
— Не е бил само един — поклати глава Ландо. — Нещата вътре са почти незасегнати — бутна той капака и посочи проводниците. — Сякаш тайнственият затворник е бърникал вътре.
— Чудя се как е успял да си отвори — Хан погледна отново към разбитото електрическо табло. — Ще погледна и в съседната стая — той пристъпи към вратата и натисна дръжката.
Вратата не се отвори.
— Охо — промърмори той изненадано и отново натисна.
— Чакай малко, виждам къде е проблемът — извика Ландо и се зае да бърника вътре. — Няма контакт между проводника и релето…
Вратата внезапно се отвори.
— Връщам се след секунда — каза Хан и се измъкна навън. Другото помещение в бараката беше почти същото, с едно изключение — в средата, на малко празно място, явно специално освободено от струпаните кутии, се мъдреше усмирителен колан за дроид. Хан го погледна изненадан. Коланът не беше свален правилно, не бяха разкопчани всички закопчалки и дори не беше сгънат. Едва ли някой от хората на Карде би постъпил така немарливо. В средата по пода се виждаха леки драскотини. Навярно бяха издълбани от буксуващите колелета на дроида, докато се е опитвал да се освободи. Вратата зад него се отвори. Хан се завъртя, в ръката му мигновено се появи бластер.
— Май сте се заблудили — спокойно каза Карде. Погледът му бързо обиколи стаята. — А и генерал Калризиан е изчезнал.
Хан свали бластера:
— Би трябвало да научите хората си да си прибират играчките, когато се наиграят с тях — отвърна той и кимна към захвърления на пода усмирителен колан. — Държали сте и затворник дроид, нали?
Карде се усмихна леко:
— Виждам, че Чен наистина е говорил повече от необходимото. Учудващо е как извънредно способни хакери, които знаят толкова за компютрите и роботите, не могат да разберат кога трябва да си държат устата затворена.
— Също толкова учудващо е и как извънредно опитни контрабандисти не умеят навреме да се отдръпнат от някоя нечиста сделка — отвърна Хан. — Към какво ви е подбудил върховният адмирал? Търговия с роби? Или отвличане?
В очите на Карде блеснаха заплашителни пламъци:
— Не се занимавам с търговия на роби, Соло. Нито с отвличане.
— Тогава за какво става дума? За някаква чиста случайност?
— Не съм го молил да се появява — възрази Карле. — Не съм го докарвал насила тук.
Хан изсумтя:
— Не ме будалкай, Карде. Да не би да е паднал от небето?
— Всъщност това е най-близо до истината — сковано отвърна контрабандистът.
— Е, да, падането от небето е доста основателна причина да затвориш някого — подигравателно отбеляза Хан. — Кой е той?
— Тази информация не се продава.
— Може би и не е необходимо да я купуваме — каза зад гърба му Ландо.
Карде се обърна, Ландо пристъпи край него и влезе вътре.
— Аха — поклати глава контрабандистът. — Ето ви и вас. Претърсвахте другата част на бараката, така ли?
— Да, не обичаме да губим време — увери го Хан. — Какво откри, Ландо?
— Това — и извади малък червен цилиндър, от чиито краища стърчаха жици. — Миниатюрен енергиен източник, използван при устройства с ниско напрежение. Затворникът го е свързал с ключалката на вратата, след като тя е била простреляна и е бил прекъснат контактът, и така е успял да избяга — той го подаде на Хан. — Производствената марка е дребна, но все пак може да се разчете и с невъоръжено око. Позната ли ти е?
Хан се вгледа и премига. Надписът беше на някакъв чужд език, все пак смътно познат.
— Виждал съм го някъде, но не мога да си спомня къде.
— По време на войната. Това е марката на Сиба Хабадет.
Хан зяпна малкия цилиндър и го полазиха тръпки. Сиба Хабадет бе един от основните доставчици на микроелектронни части за Съюза. И тяхната специалност беше…
— Това е биоелектронен енергиен източник, нали?
— Точно така — потвърди Ландо. — Обикновено се използва при изкуствените ръце.
Дулото на бластера на Хан бавно се насочи към стомаха на Карде.
— Тук е бил затворен дроид — обясни Хан на Ландо. — Драскотините по пода съответстват изцяло на колесната системата на дроид като Арту — повдигна вежди: — Чувствай се свободен да се включиш в разговора, когато пожелаеш, Карде.
Контрабандистът въздъхна тежко, на лицето му се бе изписала смесица от раздразнение и примирение.
— Какво искате от мен? Да кажа, че тук е бил затворен Люк Скайуокър? Добре де, все едно съм го казал.
Хан стисна зъби. През цялото време двамата с Ландо са били тук, в блажено неведение какво е ставало под носа им.