— А къде е сега Люк? — властно попита той.
— Мислех, че Чен вече ви е казал — мрачно отговори Карде. — Избяга с един от реактивните ни изтребители — сви нервно устни. — И след това се разби в гората.
— Какво?!
— Нищо му няма — увери го Карде. — Или поне беше добре допреди няколко часа. Щурмоваците, които отидоха да претърсят мястото на катастрофата, доложиха, че в останките на двата изтребителя не е имало никой — в очите му проблеснаха пламъци. — Надявам се това да означава, че сега той и моят помощник, който го преследваше, си помагат един друг, за да се измъкнат заедно.
— Не изглеждаш много уверен — отбеляза Хан. Контрабандистът го изгледа твърдо:
— Преследваше го Мара Джейд. Тя изпитва… е, няма защо да говоря със заобикалки. Истината е, че тя твърде много иска да го убие.
Хан хвърли озадачен поглед към Ландо:
— Защо?
Карде поклати глава:
— Не знам.
В стаята настъпи напрегната тишина, нарушена накрая от въпроса на Ландо:
— Как попадна тук Люк?
— Нали ви казах, по чиста случайност. Но всъщност не беше точно така. Мара ни отведе право при повредения изтребител.
— Как?
— Не знам — контрабандистът стрелна Хан с твърд поглед. — И преди да сте ме попитали, ще ви кажа, че нямаме нищо общо с повредата на изтребителя му. Беше претоварил компресорите на двата хипердвигателя при някаква схватка с имперски звезден разрушител. Ако не бяхме го докарали, досега със сигурност нямаше да е жив.
— А пък той си се разхожда из горите със същество, което неистово желае да го убие — вметна Хан. — Браво, вие сте истински герой.
Напрегнатият поглед на Карде стана още по-твърд:
— Имперските сили искат Скайуокър, Соло. И то много. Ако си направиш труда да съобразиш елементарни неща, ще забележиш, че аз не им го предадох.
— Защото успя да избяга.
— Той избяга, защото го преместихме в тази барака — възрази Карде. — А го преместихме тук, защото не исках имперските войници да попаднат на него по време на неочакваното им посещение — и след като си пое дъх, продължи по-спокойно: — Не предадох и вас.
Хан бавно свали бластера. Всяка дума, казана пред дулото на оръжието, трябваше да се подлага на съмнение, но фактът, че Карде наистина не ги бе предал на имперските сили, говореше в негова полза.
Не ги бе предал досега. Всеки момент можеше да стане другояче.
— Искам да видя изтребителя на Люк — каза той.
— Добре. Но бих ви препоръчал да почакате до утре сутринта. Преместихме го в гората, доста по-навътре от вашия кораб, и през нощта около него ще се навъртат много хищници.
Хан се поколеба, но кимна. Ако Карде възнамеряваше да им скрои номер, със сигурност вече бе изтрил или променил паметта на компютъра на изтребителя. Няколко часа повече или по малко едва ли щяха да променят нещата.
— Добре. Какво ще направим за Люк? Карде поклати глава разсеяно:
— През нощта не можем нищо да предприемем. Из гората обикалят ворнскъри, а върховният адмирал още е в орбита. Утре… Ще поговорим, ще видим дали можем да измислим нещо — погледът му се проясни и той се усмихна иронично. — А сега можем да си продължим вечерята. Моля, последвайте ме.
Нежно осветената галерия на изкуството се беше променила отново. Сега това сякаш бе колекция от пламъци, които пулсираха и променяха формата си, докато Пелаеон предпазливо се прокрадваше покрай пиедесталите. Той ги огледа, вървейки, като се чудеше откъде се бяха появили.
— Открихте ли ги, капитане? — попита Траун, когато Пелаеон се приближи до двойния кръг в средата на стаята.
Капитанът се стегна:
— Не, сър. Надявахме се, че по мръкнало ще научим нещо повече, оглеждайки с инфрачервени лъчи. Както изглежда, и те не могат да проникнат под дървесната покривка.
— А какво стана с това импулсно предаване, което засякохме точно по залез?
— Потвърди се, че сигналът е излъчен приблизително от мястото на катастрофата. Но излъчването беше твърде кратко, за да определим точното местонахождение. Кодът е доста странен, нашите специалисти предполагат, че може би е аналогов. Продължава работата по разшифроването.
— Предполагам, че сте опитали всички известни кодове на Новата република?
— Да, сър, точно както наредихте. Траун замислено кимна:
— Изглежда, попаднахме в задънена улица, капитане. Поне докато те са в гората. Изчислихте ли възможните точки на излизане?
— Изглежда, има само един подходящ маршрут — отвърна Пелаеон, чудейки се защо адмиралът отдава толкова голямо значение на този инцидент. — Хилард сити в покрайнините на гората е точно на пътя им. Това е единственото населено място в радиус от неколкостотин километра. Понеже разполагат само с един животоспасяващ пакет, би трябвало да се насочат натам.