— Чудесно — кимна адмиралът. — Изпратете три ескадрона щурмоваци да установят наблюдателен пост. Да се подготвят и да излетят незабавно! Пелаеон премига изненадано:
— Щурмоваци ли, сър?
— Да — кимна Траун и се обърна към една от пламтящите пластики. — По-добре прикрепете към тях и половин моторизирана част следотърсачи и три нападателни машини тип светлинни колесници.
— Тъй вярно, сър — предпазливо отвърна Пелаеон. Напоследък щурмоваците изобщо не достигаха. А да ги прахосват по този начин за нещо толкова маловажно, като боричкания в организацията на контрабандистите…
— Разбирате ли, Карде ни излъга — продължи Траун, сякаш бе прочел съмненията в главата на Пелаеон. — Каквото и да бе породило малката драма следобеда, ние не бяхме свидетели на обикновено преследване на дребен крадец. Искам да разбера какво всъщност се крие зад този случай.
— Не съм сигурен, че ви разбирам, сър.
— Много просто, капитане — отвърна Траун с тон, който използваше винаги когато си мислеше, че обяснява нещо очевидно. — Пилотът на втория изтребител изобщо не докладва по време на преследването. Нито пък някой от базата на Карде се опита да се свърже с него. В това сме абсолютно сигурни, защото прослушвахме всички честоти. Никакви съобщения за успех, нито пък молба за помощ, абсолютно мълчание в ефира — той погледна към Пелаеон. — Имате ли някакви предположения, капитане?
— Каквото и да е било — бавно започна Пелаеон, — явно са искали да го скрият от нас. Но какво може да значи…
— и той поклати глава. — Не знам, сър. Съществуват безброй неща, които не биха искали ние да знаем. Та това са контрабандисти.
— Съгласен съм — в очите на Траун изригнаха пламъци.
— Но замислете се за това, че Карде отхвърли предложението ни да се присъедини към издирването на Скайуокър, а днес следобед се изпусна, че търсенето било приключило — Траун повдигна вежди. — Какво ви подсказва това, капитане?
Пелаеон зяпна от изненада:
— Да не искате да кажете, че в изтребителя е бил Скайуокър?
— Интересна възможност, нали? — съгласи се адмиралът. — Признавам, че не е много вероятна, и все пак е достатъчно обещаваща, за да си заслужава да се проследи.
— Тъй вярно, сър — Пелаеон погледна часовника, пресмятайки набързо: — Но ако останем тук още ден-два, ще трябва да отложим нападението над Слуис Ван.
— Нападението остава по план — отговори Траун, натъртвайки всяка сричка. — Цялата ни победна кампания срещу бунтовниците започва оттам и за нищо на света няма да променя нашата сложна и дългосрочна програма. Нито заради Скайуокър, нито заради някой друг — той кимна към пламтящите пластики: — Изкуството от Слуис ясно показва двугодишен цикъл на развитие и искам да ги ударим точно когато животът им се развива най-бавно. Ще заминем за срещата с „Неумолимият“ и пробите на защитните полета веднага щом щурмоваците и бойните машини излетят към планетата. Три ескадрона щурмоваци ще са достатъчни, за да се справят със Скайуокър, ако той наистина е тук — погледът му остана вперен в лицето на Пелаеон и той добави нехайно: — И с Карде, ако се окаже предател.
Последните късчета тъмносиньо небе угаснаха в малките пролуки сред гъстата дървесна покривка над главите им и наоколо се спусна плътен мрак. Мара намали светлината от аварийния пакет на най-ниска мощност, нагласи го на земята и с облекчение се отпусна до ствола на едно огромно дърво. Десният й глезен, изкълчен при катастрофата на изтребителя, я наболяваше и тя с удоволствие изпъна крака на тревата. Скайуокър вече се бе разположил на няколко метра от другата страна на фенерчето, главата му се подаваше от вдигнатата яка на туниката, до него седеше верният му дроид. Тя се запита дали той се бе досетил за глезена, но бързо отхвърли въпроса като незначителен. Беше понасяла и по-тежки наранявания, без да й трепне окото.
— Напомня ми за Ендор — тихо каза Скайуокър. Мара сложи в скута си фенерчето и бластера, така че да са й подръка. — Нощем гората винаги изглежда пълна с живот.
— Пълна е, разбира се — изсумтя Мара. — Повечето от тукашните животни са активни през нощта. Включително ворнскърите.
— Странно — измърмори той. — Домашните любимци на Карде изглеждаха доста бодри и следобеда.
Тя погледна към него изненадана, че е забелязал подобна подробност.
— Всъщност и в естествената си среда те дремят за малко по обед. Аз им викам нощни, защото ловуват през нощта.
Скайуокър помисли за миг и предложи:
— Тогава може би трябва да вървим през нощта. Те ще са готови да ни нападнат по всяко време, но поне ние ще бъдем будни и нащрек, когато излизат на лов.