Потрепери. Връхлетяха я спомени за почти трагично завършилото пребиваване на ледената планета Хот. Знаеше, че двамата с Чубака трябваше преди доста дни да напуснат Руукроро. Мястото бе станало твърде удобно, познато, вече не забелязваше с предишната кристална яснота всичко, което се случваше наоколо, а само плъзваше повърхностен поглед и запълваше видяното със спомени. Това беше психологическа слабост, която умният враг спокойно можеше да използва, откривайки начин да проникне в обичайната й рутина. Крайно време бе да я наруши с внезапна промяна.
Тя погледна към висящия над леглото часовник и пресметна набързо. До зазоряване оставаше още около час. Отпред имаше въздушна шейна, ако двамата с Чубака потеглеха още сега, и малко след изгрева можеха да излетят с „Дамата на късмета“. Тя се изправи, провеси крака от леглото, остави бластера на нощното шкафче и извади предавателя.
От тъмното изскочи жилеста ръка и се пресегна да я хване за китката.
Нямаше време да мисли, но в най-първия миг нямаше и нужда. Умът й блокира, зашеметен от внезапната атака, но отдавнашните защитни рефлекси вече действаха. Тя се изтърколи настрани, като използва дръпването на ръката си за опора, завъртя се, сви десния крак и замахна с всичка сила.
Петата й се удари в нещо непробиваемо, някаква броня. Протегна се над рамото си със свободната ръка, сграбчи възглавницата и я хвърли към тъмната сянка, където трябваше да е главата на нападателя. Под възглавницата беше лазерният меч.
Той тъкмо замахваше, за да отблъсне от лицето си възглавницата, когато мекият блясък на лазерния меч озари стаята. Лея зърна за момент огромните черни очи и изпъкналата челюст и острието на меча преряза нападателя почти наполовина. Хватката на ръката й внезапно се разхлаби. Лея прибра лъча, изтърколи се от леглото и се изправи. Включи отново меча и се огледа.
Внезапен удар по китката изби лазерния меч от ръката й. Лъчът изчезна и стаята отново потъна в мрак.
Тя мигновено зае бойна стойка, но знаеше, че това е безполезен рефлекс. Първият нападател вероятно се бе подлъгал от явната безпомощност на жертвата, но вторият очевидно си бе взел поука. Не бе успяла да се извърне изцяло към новия нападател, когато той я сграбчи за китката и изви ръката й. От тъмнината се появи още една ръка и запуши устата й, като я принуди да се притисне към нападателя. Кракът му успя по някакъв начин да притисне и двата й крака и блокира всякаква възможност да го ритне. Тя се опита все пак да освободи поне единия, като в същото време целеше очите на нападателя със свободната си ръка. Усещаше горещия му дъх във врата си, острите като игли зъби в челюстта, притисната към плътта й. Изведнъж тялото на нападателя се вцепени и най-неочаквано тя се оказа свободна.
Извърна се мигновено с лице, опита се да запази равновесие при внезапната загуба на опора, чудейки се какъв ли нов трик е това. Погледът й панически обикаляше в мрака, опитваше се да открие оръжието, което той със сигурност щеше да се опита да използва срещу нея.
Но нямаше никакво оръжие насочено срещу нея. Пришълецът стоеше неподвижно, облегнат на рамката на вратата, празните му ръце стърчаха разперени настрани, сякаш той се опитваше да намери опора, за да не падне назад.
— Малараши — просъска с тих и мек глас.
Лея се дръпна към прозореца, чудеше се дали ще успее да изскочи навън, преди пришълецът да поднови атаката си. Но той не предприе нов опит за нападение. Вратата зад него се отвори рязко и Чубака връхлетя в стаята с гръмогласен рев.
Нападателят дори не се обърна. Всъщност изобщо не помръдна, а уукито скочи към него и протегна огромните си ръце към врата му.
— Не го убивай! — изкрещя Лея.
Думите й изненадаха Чубака почти толкова, колкото и самата нея. Но рефлексите на уукито бяха забележителни, юмрукът подмина гърлото на нападателя и се стовари силно отстрани върху главата му. От удара пришълецът прелетя през стаята и залепна за стената, после се свлече на пода и повече не мръдна.
— Да изчезваме — извика Лея и мина от другата страна на леглото, за да вдигне лазерния меч. — Може да има още.