Наследникът на Империята

Изведнъж пришълецът падна на колене:

— Искам прошка, Лея Органа Соло — прошепна той, сведе глава до пода, като ръцете му лежаха разперени встрани от тялото както при схватката им в къщата. — Заповедите не разкриваха коя сте, знаех само името.

— Ясно — кимна спокойно тя, макар че с цялото си същество искаше наистина да разбере за какво става въпрос. — Но сега вече знаете коя съм, нали?

Лицето на непознатия се спусна още по-надолу:

— Вие сте малараши. Дъщеря и наследница на лорд Дарт Вейдър, нашия господар.

Лея зяпна втрещено. Опита се да запази самообладание. Внезапните обрати следваха твърде бързо, за да успява да ги следва.

— Вашия господар ли? — предпазливо попита тя.

— Този, който се появи в отговор на молбите ни — пламенно отвърна пришълецът. — Който ни извади от отчаянието и ни дари надежда.

— Ясно — смутолеви тя. Сцената ставаше все по-нереална, но поне успя да разбере едно — проснатото на земята пред нея същество бе готово да се отнася към нея като към благородническа особа. А тя чудесно умееше да се държи царствено. — Стани — каза Лея, чувствайки как в гласа, осанката и маниерите й се възвръщат позабравените уроци от двора на Алдераан. — Как се казваш?

— Господарят ме нарича Кабарак — отвърна пришълецът и се изправи. — На езика на ногрите името ми е… — изломоти нещо, което гласните струни на Лея за нищо на света не биха могли да повторят.

— Ще те наричам Кабарак. Твоите сънародници са ногри, така ли?

— Да — в тъмните очи блесна искрица несигурност. — Но вие сте малараши? — попита той.

— Баща ми си имаше своите тайни — студено отвърна тя. — Вашият народ очевидно е една от тях. Ти каза, че той ви е дарил надежда. Разкажи ми.

— Дойде при нас след страшната битка. След разрушението.

— Коя битка?

Погледът на Кабарак се зарея в миналото:

— Два огромни междузвездни кораба се срещнаха в небето над нашата планета — тихо заразказва той. — Може да бяха и повече от два, не разбрахме със сигурност. Битката продължи целия ден и по-голямата част от нощта, а когато свърши, нашата земя бе опустошена.

Лея потрепери, в сърцето й отекна болка на съчувствие или по-скоро на вина.

— Никога не сме ранявали нарочно хора, нито пък сме унищожавали планети, които не са в Империята. Каквото и да се е станало, било е нещастен случай.

Тъмните очи се втренчиха в нея:

— Лорд Вейдър не смяташе така. Той вярваше, че е било нарочно, за да породи страх и ужас в душите на враговете на Империята.

— В такъв случай лорд Вейдър е сгрешил — отвърна Лея и посрещна погледа му, без да трепне. — Ние се бихме срешу императора, а не срещу робите и покорените му слуги.

Кабарак се изпъна сковано:

— Никога не сме били роби на императора. Бяхме прости хора, доволни от живота си, без да се бъркаме в чуждите дела.

— Но сега служите на Империята — възрази Лея.

— Като отплата за помощта на императора — в почтителността му се долавяше намек за гордост. — Единствен той ни се притече на помощ, когато така отчаяно се нуждаехме от нея. В негова памет служим на посочения от него наследник, на мъжа, на когото лорд Вейдър ни повери толкова отдавна.

— Малко ми е трудно да повярвам, че императорът някога е изпитвал загриженост за вас — рязко каза Лея. — Той изобщо не беше такъв човек. Императорът е искал само да ви спечели да му служите срещу нас.

— Единствен той ни помогна — повтори упорито Кабарак.

— Не сме знаели за вашето бедствено положение.

— Вие го казвате. Лея вдигна вежди:

— Тогава ми дай възможност да докажа думите си. Кажи ми къде се намира вашият свят.

Кабарак отскочи назад:

— Невъзможно. Ще ни намерите и ще ни доунищожите…

— Кабарак! — рязко го прекъсна Лея. — Коя съм аз? Бръчките около ноздрите на ногрито се поизпънаха:

— Вие сте лейди Вейдър. Малараши.

— Лорд Вейдър да ви е лъгал някога?

— Казахте, че го е направил.

— Аз казах, че е сгрешил — напомни Лея. По гърба й потекоха капки пот. Осъзнаваше, че стъпва върху тънка като лед повърхност. Новото й положение пред Кабарак се основаваше единствено на почитта, която ногрите изпитваха към Дарт Вейдър. Трябваше да успее да опровергае думите на Вейдър, без да накърни уважението към него. — Дори и лорд Вейдър може да бъде заблуден, а императорът беше майстор на лъжата.

— Лорд Вейдър служеше на императора — настоя Кабарак. — Той никога не би го излъгал.

Лея стисна зъби. Стигнаха до задънена улица.

— А новият ви господар също ли е толкова честен с вас? Кабарак се поколеба: