— Казах ти да излезеш — твърдо повтори Карде и посочи отворената зад Мара врата. — Вечерята ти е в кухнята. Щурм отдавна е там и сигурно вече е изял половината. Дранг с ръмжене тръгна към вратата.
— Тези номера с „о, горкичкият аз“ няма да минат — смъмри го Карде и взе парче от задушеното бруалки от подноса. — Ето, това ще пооправи настроението ти.
Хвърли парчето към вратата. Летаргията на Дранг изчезна мигновено, той скочи и сграбчи с челюстите си храната във въздуха.
— Браво — извика Карде. — А сега върви да вечеряш. Ворнскърът излезе от стаята.
— Добре — Карде насочи вниманието си към Мара. — Докъде бяхме стигнали?
— Каза, че е работна вечеря — гласът й все още звучеше студено. Мара се настани срещу него и внимателно огледа подредената маса. — Това със сигурност е най-разкошната работна вечеря, на която съм присъствала от доста време насам.
— Е, точно такава беше идеята — каза Карде, настани се на мястото си и се пресегна към подноса. — Мисля, че е добре от време на време да си припомняме, че да си контрабандист, не означава да се държиш като варварин.
— Аха — кимна тя и отпи от виното. — Сигурна съм, че повечето от хората са ти благодарни за това напомняне.
Карде се усмихна. Дотук с необичайната обстановка и сценария, как да изкара Мара от равновесие. Би трябвало да се досети, че този подход нямаше да свърши работа при нея.
— Понякога наистина се получават доста интересни срещи — съгласи се той. — Особено — погледна я настойчиво, — когато обсъждаме нечие повишение.
По лицето й пробяга тръпка на изненада, толкова бързо, че той едва го забеляза.
— Повишение? — предпазливо повтори тя.
— Да — отговори, внимателно сипа в чинията й от задушеното бруалки и й я подаде. — Твоето повишение, да бъдем по-точни.
Отново го погледна предпазливо:
— В групата съм едва от шест месеца.
— Всъщност от пет и половина — поправи я той. — Но за вселената времето никога не е било от такова значение, както способностите и постигнатите резултати, а твоите са доста впечатляващи.
Мара вдигна рамене, медената й коса проблесна на светлината.
— Просто имах късмет.
— Късметът определено играе роля — съгласи се той. — Но, от друга страна, според мен това, което хората наричат късмет, твърде често е само необработен талант, съчетан със способността да реализираш по-голямата част от явилите се възможности — обърна се към бруалкито и си сипа малко в чинията. — А ти определено имаш талант за пилотиране на междузвездни кораби, способна си да даваш и да изпълняваш заповеди — усмихна се леко и посочи масата — и освен това можеш да се приспособяваш към необичайни и неочаквани ситуации. А за един контрабандист това са изключително полезни умения.
Карде млъкна, тя също не каза нищо. Очевидно някъде в миналото си се бе научила кога да не задава въпроси. Още едно полезно умение.
— Ти просто си твърде ценна, за да прахосваме възможностите ти като втори или дори като самостоятелен пилот — обобщи той. — Бих желал да започнем с подготовката ти за мой пръв заместник.
Този път изненадата й пролича ясно. Зелените очи се разшириха за момент, после тя отново ги скри под клепачите:
— И какви точно ще бъдат новите ми задължения?
— Ще пътуваш с мен — той отпи от виното си. — Ще ме наблюдаваш как уреждам нови сделки, ще ме придружаваш при срещите със стари клиенти, така че да те запозная с тях. Ей такива неща.
Тя все оше таеше някакви подозрения, личеше си по очите й. Съмняваше се, че зад предложението му се крие някакво лично желание към нея.
— Можеш и да не ми отговориш веднага — продължи той. — Помисли си, поговори с някои от хората, които са по-дълго време в организацията — погледна я той в очите:
— Те ще ти кажат, че не лъжа хората си.
Мара облиза устните си:
— И аз така съм чувала — гласът й отново звучеше спокойно. — Но имай предвид, че ако ми дадеш тази власт, ще я използвам. Иска ми се да направя някои промени в цялостната организация…
Интеркомът на бюрото избръмча и тя млъкна.
— Слушам — извика Карде.
— Авис е — отговори мъжки глас. — Имаме си компания — току-що в орбита навлезе имперски звезден разрушител.
Карде се изправи и погледна към Мара. Хвърли салфетката си до чинията, приближи до бюрото, откъдето можеше да наблюдава екрана, и попита:
— Някаква представа, кой може да е?
— Сега повечето кораби избягват да се представят — поклати глава Авис. — Трудно е да се разчете надписът от това разстояние, но Торв лови бас, че е „Химера“.
— Интересно — промърмори Карде. — Самият върховен адмирал Траун. Излъчвали ли са някакви предавания до този момент?