— И все пак грешиш. Той наистина се опита да ме привлече на своя страна.
— Само защото аз не успях — избухна тя, мускулите около гърлото й се стегнаха. — И чак след като Вейдър те доведе при него. Какво, да не си мислиш, че императорът не знаеше за предложението на Вейдър да ти помогне да го свалите от трона?
Люк несъзнателно сви пръстите на изтръпналата си изкуствена ръка. Да, Вейдър наистина му бе предложил съюз по време на двубоя им в Облачния град.
— Според мен не беше сериозно предложение — прошепна той.
— Но не и според императора — спокойно отвърна Мара. — Той беше в течение на всичко. А каквото знаеше той, знаех го и аз — погледът й беше пълен с болка. — Аз бях дясната му ръка, Скайуокър — гласът й преливаше от спомени. — Точно така бях известна сред приближените му, като дясната ръка на императора. Служех му в цялата галактика, поверяваше ми задачи, с които дори имперската флота и щурмоваците не можеха да се справят. Разбираш ли, за това имах изключителен талант, да чуя повикването му от всяко кътче на Империята и да отговоря. Издирвах предателите, громях враговете, помагах му да контролира безсмислената бюрократична машина, от която се нуждаеше. Имах престиж, власт, уважение — погледът й бавно се върна към настоящето. — И ти ми отне всичко това. Повече основания, за да умреш, не са необходими.
— А какво се обърка тогава? — настоя Люк. Тя стисна устни:
— Джаба не ми позволи да участвам във веселбата при твоята екзекуция. Просто и ясно. Молих го, предумвах го с ласкателства, пазарих се и не успях да променя решението му.
— Да — кимна Люк. — Джаба притежаваше висока устойчивост към Силата.
Но ако тя бе дошла на баржата… Люк потрепери, отново видя ужасяващата картина, която му се бе явила в пещерата на Дагоба. Неясният женски силует, застанал на горната палуба на баржата, която му се надсмиваше, вдигнала триумфално в ръцете си неговия лазерен меч. Първия път, преди години, пещерата му бе показала картина от възможното бъдеще. Сега разбра, че този път му разкриваше възможното минало.
— Ако беше дошла, щеше да успееш — тихо каза той. Мара остро го погледна:
— Не съм те молила за разбиране, нито за съчувствие — сряза го тя. — Нали искаше да знаеш. Ето, вече знаеш.
Той я остави за момент да превърже раните си на спокойствие.
— Но защо сега си тук? — попита Люк. — Защо не си с Империята?
— Коя Империя? — възрази тя. — Империята умира, знаеш го не по-зле от мен.
— Но докато още я има…
Мара го прекъсна със смразяващ поглед:
— При кого да отида? Никой от тях не ме познава, не ме знаят като дясната ръка на императора. Аз бях в сянка, работех извън обичайните канали на субординация и протокол. За моята дейност няма никакви документи. Малцината, на които съм била официално представена, ме имаха за празноглава кукла от двора, незначителна част от подвижната украса, която държат за забавление на императора — погледът й потъна в миналото и тя продължи с горчивина. — След Ендор нямаше къде да отида. Нямах никакви връзки, никакви източници, дори истинска самоличност нямах. Сам-сама останах.
— И се свърза с Карде?
— Най-накрая. Първо прекарах четири години и половина в разкапания подземен свят на галактиката, прехранвайки се с каквато намеря — тя отново прикова поглед в него, в очите й се забелязваше следа от старата омраза. — Работила съм усилено, за да стигна дотук, Скайуокър. Не можеш да разрушиш постигнатото. Този път няма да можеш.
— Не искам да разрушавам нищо — спокойно отговори Люк. — А само да се върна в Новата република.
— А аз искам да се върна в старата Империя — излая тя. — Много често не става, както искаме, нали?
Люк поклати глава:
— Така е, не става.
Тя го изгледа, затвори тубичката с мехлема и му я подхвърли.
— Намажи си раната на лицето. И поспи малко. Утре ще е много тежък ден.
ГЛАВА 27
Товарният кораб клас А, очукан след няколко стълкновения с артилерията, се отдели от десния борд на „Химера“. Огромният контейнер, снабден с хипердвигател, заплава бавно в космоса, бледите плочи на корпуса блестяха меко в светлините на звездния разрушител. Траун погледна към данните на радара в командната зала и кимна:
— Изглежда, всичко е наред, капитане. По план. Можете да продължите с изпитанието веднага щом сте готови.
— Ще ми трябват още няколко минути, сър — отвърна Пелаеон, съсредоточен в екрана на компютъра. — Техниците имат някакъв проблем с включването на защитното поле.
Капитанът сдържа дъха си, страхувайки се от евентуалното избухване на адмирала. Все още неизпитаното в полеви условия защитно поле и специално преустроеният товарен кораб струваха страшно много пари, които Империята не можеше да си позволи да изгуби. Огромни средства бяха вложени в разработването на технологията и прецизно изготвения изпитателен модел, а и от тези защитни полета изцяло зависеше успехът на операцията в Слуис Ван. Траун обаче само кимна и каза спокойно: