— Разполагаме с достатъчно време. Какви са новините от Миркр?
— Последното съобщение пристигна преди два часа. Още нищо.
Траун кимна отново:
— А данните от Слуис Ван?
— Ами… — Пелаеон надникна в съответния документ. — В момента там се намират сто и дванайсет приходящи бойни кораба. Шейсет и пет от тях се използват за превоз на товари, останалите са въоръжена охрана.
— Шейсет и пет — с очевидно задоволство повтори Траун. — Великолепно. Имаме избор.
Пелаеон се размърда с неудобство:
— Тъй вярно, сър.
Адмиралът забрави за момент за предстоящия опит и внимателно го изгледа:
— Виждате ми се загрижен, капитане. Пелаеон кимна към товарния кораб:
— Не ми харесва идеята да ги пратим в територията на врага без никаква възможност за връзка с нас.
— Нямаме голям избор — сухо напомни Траун. — Такъв е основният принцип на работа на защитните полета, вътре не може да проникне нищо, но и навън не може да излезе — той вдигна вежди и добави съвсем на място: — При условие че защитните полета изобщо проработят.
— Прав сте, сър. Но…
— Какво, капитане?
Пелаеон събра сили и се хвърли с главата напред:
— Струва ми се, адмирале, че в тази операция би трябвало да използваме Кбаот.
Траун го изгледа изпитателно:
— Кбаот?
— Да, сър. Той ще ни осигури връзка с кораба…
— На нас не ни трябва връзка с кораба, капитане — прекъсна го адмиралът. — Внимателното планиране на времето е напълно достатъчно.
— Позволете ми да не се съглася с вас, адмирале. При нормални обстоятелства точното преценяване на времето наистина върши работа. Но няма никакъв начин да изчислим колко време ще е необходимо, докато се получи разрешение от патрулните кораби на Слуис за преминаване на орбиталните докове.
— Напротив — студено възрази Траун. — Проучих внимателно психиката им. Мога да определя със сигурност за колко време ще проверят кораба. Капитанът стисна зъби:
— Ако екипажите на патрулните кораби са съставени само от жители на Слуис, може и да е така. Но понеже бунтовниците си доставят голяма част от екипировката и нужните суровини през Слуис, със сигурност ще има техни представители в системата за контрол.
— Няма никакво значение. Все пак решението ще се вземе от някой слуисцианец. Неговата преценка за времето ще диктува нещата.
Пелаеон въздъхна, призна се за победен и промърмори:
— Както кажете, сър. Траун го изгледа:
— Тук не става въпрос за проява на ненужна храброст, капитане. Нито за доказване, че имперската флота може да мине и без Кбаот. Нещото, което има огромно значение, е, че ние не можем да си позволим да го използваме твърде често.
— Защото ще започнем изключително много да разчитаме на него — изръмжа Пелаеон. — Като киборги, подчинени на корабния компютър.
Адмиралът се усмихна:
— Това все още ви притеснява, нали? Няма значение, опасността от изпадането в зависимост е реална, но е съвсем незначителен повод за притеснение. Мен ме тревожи повече, че не предоставихме на майстор Кбаот възможност да вкуси от истинската власт.
Пелаеон го погледна изненадано:
— Но той каза, че не иска власт.
— Излъга — студено отвърна Траун. — Всеки се стреми към властта и колкото повече получава, толкова повече иска.
Капитанът обмисли думите му:
— Но ако той наистина представлява заплаха за нас… — и млъкна внезапно, едва сега давайки си сметка за останалите офицери и редници наоколо.
Върховният адмирал не изпитваше подобни задръжки:
— Защо не се освободим от него ли? Това ли искахте да попитате? — довърши той. — Много просто. Защото съвсем скоро ще имаме възможност да изострим апетита му за власт до максимална степен, а в такъв случай той няма да представлява по-голяма заплаха за нас от един обикновен глупак.
— Лея Органа Соло и близнаците?
— Точно така — кимна Траун, в очите му припламнаха искрици. — След като Кбаот ги пипне, кратките пътешествия с флотата ще бъдат само разнообразяващи интерлюдии, които за малко го отвличат от същинското занимание.
Пелаеон се принуди да извърне глава пред настойчивостта на погледа му. Теорията на адмирала изглеждаше добра, но дали щеше да се осъществи наистина…