В погледа на войниците блесна едва доловимо колебание.
— Представете се! — повтори единият.
— Казвам се Джейд — отвърна Люк и махна към Мара: — Нося подарък на Талон Карде. Не ми се вярва той да е пратил някакъв транспорт за нас, а?
Последва кратко мълчание. Люк реши, че двамата войници се съвещават или се обаждат в базата за заповеди. Изглежда, фактът, че затворникът е жена, ги поразколеба. Но дали това щеше да е достатъчно, бе съвсем друг въпрос.
— Ще дойдете с нас — заповяда войникът. — Офицерът иска да поговори с вас. Ей, жено, свали дроида и се дръпни назад.
— Нямам нищо против — каза Люк. Вторият войник се приближи с шейната и застана пред носилката на Арту. — Но вие сте ми свидетели, че я водих с мен. Карде доста често се измъква от плащането на обещаното възнаграждение, но този път номерът няма да мине.
— Да не си ловец на глави? — попита първият с очевидно презрение в гласа.
— Точно така — отвърна Люк, като вложи в думите си професионална гордост в противовес на презрението на войника.
Не че имаше нещо против тяхното отвращение, напротив, разчиташе на него. Колкото по-здраво залегнеше в главите им грешното впечатление, толкова по-дълго нямаше да заподозрат измамата. Някъде дълбоко в съзнанието му проблесна въпросът, дали един джедай би използвал такава хитрина. Вторият войник бе привързал носилката на Арту отзад на своята шейна и потегляше с нормална за пешеходец скорост.
— Последвайте го! — заповяда първият и се завъртя така, че да остане последен. — Но първо хвърли бластера си на земята, Джейд.
Люк се подчини и всички тръгнаха. Първият следотърсач се забави, колкото да вдигне бластера, и ги последва.
След около час излязоха от гората. Двете шейни останаха с тях през цялото време, но по пътя малката им група се разрасна. От двете им страни се подредиха още следотърсачи, които от време на време се въртяха, за да говорят със задните или с предните. С приближаването на града се появиха и тежковъоръжени щурмоваци, които заеха позиции от двете страни на затворниците с вдигнати пред гърдите бластери. Моторизираните следотърсачи се дръпнаха встрани, за да могат да наблюдават по-голям периметър.
Когато най-сетне излязоха от гората, ескортът им наброяваше повече от десетина следотърсачи и двайсет щурмоваци. Беше впечатляваща демонстрация на военна сила и повече от самото издирване показа на Люк сериозността, с която тайнственият командващ имперската флота се отнасяше към инцидента. Дори на върха на могъществото си Империята не отделяше с лека ръка толкова много щурмоваци.
На голата поляна между гората и отдалечените на петдесетина метра първи сгради на Хилард сити ги очакваха трима души — двама щурмоваци и мъж с каменно лице и майорски пагони на мръснокафявата имперска униформа.
— Почти навреме — промърмори той, когато Мара и Люк приближиха. — Кои са?
— Мъжът твърди, че се казва Джейд — докладва един от щурмоваците със студения бездушен глас, който използваха всички. — Ловец на глави, работи за Карде. Жената била негова пленничка.
— Да, била е досега — уточни майорът и погледна Мара. — Как се казваш, крадло?
— Сенри Кифа — кисело отговори Мара. — И не съм откраднала нищо. Талон Карде ми е длъжник, и то голям. Взех само това, което ми се полага.
Офицерът се обърна към Люк и той сви рамене:
— Това си е работа на Карде. Искаше да я хвана и ето, водя му я.
— Както и откраднатото от нея — офицерът погледна към Арту, вързан на прикрепената за шейната носилка. — Свали дроида — заповяда на следотърсача. — Земята тук е достатъчно равна, за да се движи сам. Остави го при затворниците и се върни в частта си. Вържете ги, тук няма корени, в които да се препъват.
— Чакайте малко — възрази Люк, когато един щурмовак се приближи към него. — Защо и мен?
Офицерът леко повдигна вежди:
— Не си доволен ли, ловецо на глави? — предизвикателно попита той.
— Да, никак не съм доволен. Затворникът е тя, а не аз.
— Засега и двамата сте затворници — отвърна майорът.
— Така че млъквай — изгледа намръщено лицето на Люк:
— Какво, в името на Империята, ти се е случило?
Очевидно подутото лице нямаше да може да мине за естествен белег.
— Паднах в някакви храсти, докато я преследвах — изръмжа той. Щурмоваците здраво вързаха ръцете му отпред. — В началото щипеше ужасно.
Майорът се усмихна и каза сухо:
— Сигурно е страшно неприятно. За щастие в Хилард сити има чудесен лекар, който ще те оправи бързо — той задържа погледа си върху Люк още няколко секунди и се обърна към командира на щурмоваците: — Предполагам, че вече сте им взели оръжието?