Наистина беше така. Предните части на групата стигнаха до площада, щурмоваците излязоха от тясната улица и всеки от тях повдигна бластера си. Раздалечиха се, за да обхванат по-голям периметър. Значи наистина очакваха засада. И то точно тук. Люк стисна зъби и погледна отново към арката.
— Трипио тук ли е? — шепнешком попита той Хан. Усети изненадата на приятеля си, но Хан все пак не се впусна в ненужни въпроси.
— Да, с Ландо е.
Люк кимна и погледна надясно. Арту вървеше отстрани по неравната улица, като усилено се опитваше да не изостава. Той се стегна и пристъпи към него. Дроидът изпищя, спъна се в протегнатия му крак и падна с трясък на земята.
Джедаят мигновено коленичи, за да го изправи, но му беше трудно с вързаните ръце. Видя как един щурмовак се приближава да помогне, но в първия момент наоколо нямаше никой, който да ги чуе, и той прошепна на дроида:
— Арту, свържи се с Трипио. Кажи им да нападнат, когато стигнем арката.
Дроидът веднага се зае с поставената му задача, пронизителното му пиукане почти проглуши ушите на наведения над него Люк. Главата му още звънтеше, когато изотзад го сграбчиха силни ръце и го изправиха на крака. Той залитна, но успя да запази равновесие. Срещу него стоеше майорът и го гледаше изпитателно.
— Какво беше това? — попита настойчиво той.
— Дроидът падна — отвърна Люк. — Мисля, че се спъна…
— Имам предвид излъчването — рязко го прекъсна офицерът. — Какво каза?
— Сигурно ме псуваше, задето го препънах. Откъде да знам какво казва!
Майорът го измери с поглед и се обърна към близкия щурмовак.
— Тръгвайте, командир. Отваряйте си очите на четири.
Завъртя се кръгом и всички продължиха напред.
— Надявам се, че знаеш какво правиш — прошепна Хан. Люк си пое дъх, впери очи в арката отпред и отговори:
— И аз се надявам.
Предстоеше след няколко минути да разберат.
ГЛАВА 29
— О! — възкликна Трипио. — Генерал Калризиан, трябва да…
— Млъкни, Трипио — заповяда Ландо и внимателно надникна над перваза на прозореца към суматохата отвън. — Какво става, Авис?
Коленичил до рамката на прозореца, Авис поклати глава:
— Сякаш Скайуокър и дроидът паднаха. Но не мога да кажа със сигурност, много щурмоваци има около тях.
— Генерал Калризиан…
— Тихо, Трипио! — Ландо напрегнато наблюдаваше как двама щурмоваци изправят Люк на крака и след това помагат на Арту. — Май нищо им няма.
— Аха — Авис се протегна към малкия предавател на пода. — Време е да се появим на сцената. Да се надяваме, че всички вече са готови.
— И че Чин и другите са успели да се освободят от бластерите си — измърмори под носа си Ландо.
Авис изсумтя.
— Няма начин. Не се притеснявай, щурмоваците винаги прибират оръжията.
Ландо кимна и нагласи бластера удобно в ръката си. Искаше му се всичко това да свърши колкото може по-бързо. Отсреща войниците явно най-накрая се бяха разбрали и потеглиха отново. Докато все още бяха на площада, далеч от всякакво прикритие…
— Генерал Калризиан, трябва да говоря с вас — настоя отново Трипио. — Имам съобщение от господаря Люк.
Ландо премига изненадано:
— От Люк?!
В този момент изведнъж се сети за пиукането на Арту, дошло веднага след като Люк бе паднал върху него. Нима го беше направил нарочно?
— Какво казва?
— Господарят Люк настоява да задържите нападението — отговори Трипио, облекчен, че най-накрая някой възнамерява да го изслуша. — Той иска да изчакате щурмоваците да стигнат до арката и тогава да откриете огън.
Авис се завъртя нервно:
— Какво? Това е чиста лудост! Съотношението между тях и нас е три към едно. Ако им позволим да се прикрият, ще ни избият.
Ландо погледна през прозореца и стисна зъби. Разбираше достатъчно от тактиката за сухоземен бой, за да знае, че Авис е прав. Но, от друга страна…
— Но те, така или иначе, са доста разпръснати. Със или без прикритие никак няма да ни е лесно да се справим с тях. Особено с шейните по фланга.
Помощникът на Карде поклати глава и повтори:
— Истинска лудост. Няма да рискувам хората си.
— Люк много добре знае какво прави — уверено отвърна Ландо. — Той е джедай.
— Тук това не важи — изсумтя Авис. — Карде не ти ли обясни за йосаламирите?
— Все едно дали може или не може да използва Силата, той си остава джедай — настоя Ландо. Изведнъж забеляза, че неволно е насочил бластера към Авис. Но и неговият сочеше към Ландо. — От това зависи най-вече неговият живот, ти винаги можеш да прекъснеш атаката и да заповядаш оттегляне.