— Карде?
— Кой друг? — отвърна адмиралът. — Ето докъде доведоха приказките му за неутралитет.
Пелаеон погледна към командното табло:
— Трябва да изпратим някой да провери какво се е случило. Вероятно можем да отделим някой ударен кръстосвач, дори „Буреносен ястреб“.
Траун пое дълбоко въздух и бавно издиша.
— Не — гласът му отново бе спокоен и добре овладян. — В момента операцията в Слуис Ван е първата ни грижа, а и преди са били губени битки заради присъствието или липсата дори на един кораб. Ще отложим засега разправата с Карде заради предателството му — той се обърна към свързочника и заповяда: — Пратете сигнал до товарния кораб. Нека активират защитните полета!
— Слушам, сър.
Пелаеон се обърна към илюминатора. Товарният кораб, окъпан от светлините на „Химера“, изглеждаше абсолютно неагресивен и безобиден.
— Защитните полета са включени, адмирале — докладва свързочникът.
Траун кимна:
— Заповядайте им да потеглят.
— Слушам, сър.
Товарният кораб се раздвижи бавно, заобиколи „Химера“, насочи се към далечното слънце в системата на Слуис Ван и с проблясък на лъжливо движение се прехвърли в хиперпространството.
— Отбележете времето — заповяда адмиралът.
— Отбелязано — докладва един от офицерите на мостика.
Траун погледна Пелаеон:
— Готов ли е моят флагмански кораб, капитане?
— „Химера“ очаква само заповедите ви, адмирале — уставно отговори Пелаеон.
— Отлично. Ще последваме товарния кораб точно след шест часа и двайсет минути. Искам да направите последна проверка на всички кораби и да напомните на екипажа, че задачата ни е да влезем в сражение само с орбиталните системи за отбрана. Не бива да се поемат никакви рискове, нито да се извършват геройски постъпки. Накарайте ги ясно да го разберат, капитане. Целта на нападението е да получим още кораби, а не да губим нашите.
— Тъй вярно, адмирале — Пелаеон тръгна към командното табло.
— Капитане?
— Да, адмирале?
На устните на Траун играеше лека усмивка.
— Напомнете им — добави меко той, — че от тази битка започва окончателната ни победа над бунтовниците.
ГЛАВА 31
Капитан Афион от ескортираната фрегата „Шегобиец“ поклати глава с едва прикрито презрение и изгледа Уедж от командното си кресло:
— Вие смотаняците от изтребителите май наистина сте се уредили чудесно, а? — изръмжа той.
Уедж сви рамене и едва се сдържа да не му отговори. Не му беше лесно, но през последните няколко дни бе натрупал доста опит. Откак излетяха от Корускант, Афион се държеше предизвикателно и търсеше повод да се скарат, а по време на полета напрежението все нарастваше. Погледна през илюминатора към неизброимото множество кораби, обсадили орбиталните докове в Слуис Ван, и бързо разбра причината за поредната словесна атака.
— Е, да, но ние продължаваме работата си и тук — изтъкна той.
Капитанът изсумтя:
— Да. Голяма саможертва. Мотаете се спокойно на кораба като скъпи уличници, след това два часа се чудите как да убиете времето, докато аз се опитвам да се промъкна през товарните корита и безопасно да прикрепя тази грамада към доковете, строени за малки стари черупки. После ще си наместите надменните задници вътре и отново ще се излежавате. Изобщо не си заслужавате заплатите.
Уедж стисна здраво езика си зад зъбите и шумно засърба чая. Смяташе се, че е проява на изключително лош вкус да се отговоря на вишестоящ офицер дори от отдавна постъпили на служба по-младши офицери. Вероятно за пръв път, откак бе станал командир на Свирепия ескадрон, той съжали, че е отказал всички повишения, които му бяха предлагали. По-висок чин щеше да му даде възможност да поспори малко.
Вдигна чашата си, отпи внимателно и погледна през илюминатора към суматохата отвън. Не, поправи се той, изобщо не съжаляваше, че бе останал при изтребителите. Ако бе приел повишението, сега щеше да е в същото положение като Афион — да се мъчи с петнайсет мъже да управлява натоварен догоре с всякакви стоки боен кораб, предназначен за 920-членен екипаж. И да се налага да се примирява със смотаняците от придружаващите го изтребители, които през целия полет седят на мостика и пият чай, обяснявайки с високомерно задоволство, че вършат точно онова, което им е заповядано.
Вдигна чаша, за да прикрие усмивката си. Да, на мястото на Афион отдавна щеше да е забълвал огън и жупел. Може би трябваше да се остави да бъде въвлечен в спора, като позволи на капитана да излее събраното напрежение. След около час, ако предвижданията на въздушния контрол на Слуис за времето на излитане се окажеха правилни, най-накрая щеше да дойде редът на „Шегобиец“ да изчезне от тук и да се насочи към Бпфаш. Чудесно щеше да е, ако дотогава Афион се успокоеше достатъчно, за да се посвети изцяло на управлението на кораба.