Люк стисна зъби, Хан беше прав.
— Тогава ще трябва да ги унищожим. Да взривим двигателите или системите за управление. Не можем да стоим със скръстени ръце. Ако те успеят да се измъкнат извън външните орбитални станции и стигнат до звездните разрушители, повече няма да ги видим.
— Напротив, ще ги видим и още как! — изръмжа Хан. — Когато излязат да се бият срещу нас. Но иначе си прав, единствената възможност е да ги унищожим по някакъв начин. Но едва ли ще успеем да спрем всичките петдесет.
— Не са петдесет, поне в момента — изтъкна Уедж. — Все още има дванайсет минни къртици, които не са се залепили към някой кораб.
— Добре, първо да се отървем от тях — каза Хан. — Имаш ли им координатите?
— Вече ги прехвърлям в твоя компютър.
— Хайде на работа тогава! — „Сокол“ зави и се отправи по нов курс. — Люк, свържи се с въздушния контрол и им кажи какво става — добави Хан. — Да не пускат никакъв кораб да премине извън зоната на орбиталните докове.
— Добре — Люк превключи каналите за връзка и внезапно усети някаква промяна в излъчването от пилотската кабина на „Сокол“.
— Хан? Какво ти е?
— А? Нищо. Защо?
— Не знам. Изглеждаш ми променен.
— В главата ми се въртеше една идея. Но вече изчезна. Хайде, свържи се с контролната кула и се върни при оръдието.
Разговорът със слуисцианците свърши, преди да стигнат до набелязаната минна къртица.
— Благодарят ни за информацията — обясни Люк, — но засега нямали излишни кораби, за да ни помогнат.
— Не се и съмнявам — изръмжа Хан. — Добре, виждам два имперски изтребителя, които придружават минна къртица. Уедж, ти и петият ги поемете, ние с Люк ще се оправим с къртицата.
— Разбрано — отговори пилотът.
Двата изтребителя прелетяха над Люк и се разделиха, за да хванат в клещи имперските изтребители, които се обърнаха да пресрещнат нападателите.
— Люк, опитай се да уцелиш двигателите, но не я взривявай цялата — каза Хан. — Нека да видим колко души са се наврели вътре.
— Добре — машината бе на мушката му.
Той регулира мощността на оръдието и стреля. Пресеченият конус избухна в пламъци, лазерният изстрел бе точен. Останалата част от кораба изглеждаше незасегната и Люк тъкмо се приготвяше да стреля за втори път, когато горният люк внимателно се отвори и от там излезе чудовищна, напомняща робот фигура.
— Какво е това?
— Астрощурмовак — отвърна Хан. — Щурмовак със скафандър. Дръж се.
Той обърна „Сокол“, за да се отдалечи от минната къртица, но от раницата на гърба на щурмовака изскочи лъч и Люк усети яростно разтърсване на корпуса на кораба. Хан зави отново. Люк вече не можеше да следи действията на астрощурмовака, но почувства още едно попадение в „Сокол“. Движеха се ужасно бавно. Той се опитваше да се успокои, чудеше се каква беше повредата им.
— Хан, Люк, как сте? — възбудено попита Уедж.
— Добре, засега — отговори Хан. — Свалихте ли имперските изтребители?
— Да, но минната къртица май още се държи.
— Взриви я тогава! — каза Хан. — Не си играй, просто я взриви. Пази се от астрощурмовака, използва миниатюрно протонно торпедо или нещо подобно. Опитах се да го накарам да тръгне след мен, но не знам дали ме последва.
— Не — сериозно каза Уедж. — Разположил се е точно върху минната къртица. Насочили са се към пътнически кораб, изглежда, ще се опитат да повторят номера с кръстосвача.
Хан тихо изруга:
— Сигурно вътре са останали още щурмоваци. Добре, явно ще трябва да го направим по трудния начин. Дръж се. Люк, ще се блъснем в него.
— Какво?!
Викът на Люк се изгуби в рева на двигателите. Хан продължи малко напред и рязко изви „Сокол“. Минната къртица и щурмовакът отново се появиха в зрителното поле на Люк.
Уедж грешеше. Щурмовакът не седеше над поразената минна къртица, а бързо се отдалечаваше от нея. Двете издатини върху раницата му блеснаха отново и след няколко секунди корпусът на „Сокол“ зазвънтя от ударите на протонните торпеда.
— Приготви се! — извика Хан.
Люк се стегна, опитваше се да не мисли какво можеше да стане, ако някое от торпедата улучеше люка над него, или дали Хан наистина щеше да успее да блъсне щурмовака, без да засегне пътническия кораб точно пред тях. Без да обръща внимание на протонните торпеда, „Сокол“
продължи да ускорява и изведнъж Хан рязко спусна кораба надолу.
— Давай, Уедж!
Някъде отдолу изникна изтребител и започна да стреля. Минната къртица избухна в огнена плазма.
— Добро попадение — каза Хан със задоволство и гмурна „Сокол“ под пътническия кораб, като почти отнесе чинията на главния радар. — Ето ни, смотаняко, наслаждавай се на гледката на битката.