— Върнаха ли се всички оцелели от прикрития челен кораб? — попита той спокойно.
— Тъй вярно, сър — отвърна Пелаеон. Адмиралът кимна:
— Тогава дайте заповед за оттегляне.
— Оттегляне ли? — внимателно попита Пелаеон.
Не такава заповед очакваше от него. Траун го погледна. На устните му играеше лека усмивка:
— Може би очаквахте да заповядам цялостна атака? За да прикрия нашето поражение в безумен и безплоден героизъм?
— Не, разбира се — възрази Пелаеон.
Но вътре в себе си усещаше, че адмиралът знае истината. Усмивката на Траун внезапно стана студена:
— Не сме победени, капитане — тихо каза той. — Просто ни забавят малко. Все още разполагаме с Далечната земя и с изключителните технологии от съкровищницата на императора. Слуис Ван трябваше да бъде първата стъпка в победната ни кампания, но не е самата кампания. Докато владеем планината Тантис, крайната победа ще бъде наша — погледна той замислено към илюминатора. — Загубихме това раздаване, капитане. Но не цялата игра. Няма да захвърля с лека ръка кораби и хора, за да се опитвам да променя това, което не може да се промени. Ще имаме достатъчно възможности да получим корабите, от които се нуждаем. Разпоредете оттеглянето.
— Слушам, адмирале — отвърна Пелаеон и се обърна към командното табло.
Заля го вълна на облекчение. Явно въпреки всичко нямаше да има избухване. С леко усещане за вина си помисли, че би трябвало да се досети от самото начало. Траун не бе обикновен военен като мнозината, под чието командване Пелаеон бе служил, а истински боец, който се интересуваше от крайната цел, а не от собствената си слава.
Пелаеон погледна за последен път през илюминатора и издаде заповедта за отстъпление. За пореден път се питаше как щеше да завърши битката при Ендор, ако тогава начело на имперската флота беше Траун.
ГЛАВА 32
Битката свърши малко след като имперската флота започна изтеглянето си. Без намесата на звездните разрушители изходът от нея беше предрешен.
С обикновените щурмоваци се справиха лесно. Повечето от тях загинаха, след като Ландо включи минните къртици, които пробиха херметичните уплътнения на отвлечените кораби във вакуумната среда на космоса, а останалите бяха изловени без никакви проблеми. С осемте астрощурмоваци, чиито скафандри им позволиха да продължат битката след разрушаването на корабите, видяха доста трудности. Те пренебрегнаха призивите да се предадат и се насочиха към корабостроителницата, възнамерявайки със самоубийствена атака да причинят възможно най-големи щети. Шестима от тях бяха засечени и унищожени, а останалите двама се самовзривиха, като единият успя да повреди една корвета. След себе си оставиха истинска бъркотия в корабостроителницата и орбиталните докове и сериозно повредени кораби.
— Едва ли можем да го наречем решителна победа — изръмжа капитан Афион, докато преглеждаше какво беше останало от мостика на „Шегобиец“, през херметичния илюминатор, издържащ високото налягане на вакуума, и внимателно опипваше превръзката на главата си. Беше ранен по време на битката. — Ще ни трябват няколко месеца работа, за да свържем отново проводниците на командните системи.
— Нали не смяташ, че е по-добре имперската флота да я бе задигнала? — попита Хан зад него, опитвайки се да не обръща внимание на собствените си объркани чувства.
Идеята му бе свършила работа, но на каква цена…
— Не, разбира се — спокойно отговори Афион. — Ти направи онова, което трябваше да се направи, и съм готов да го твърдя, дори да не бях участвал в битката и нищо да не ме заплашваше. Просто казвам, че другите ще си помислят, че унищожаването на всички кораби, за да ги спасим от имперската флота, не е било най-доброто решение.
Хан погледна към Люк.
— Говориш точно като съветник Фейлия — каза той на Афион.
Капитанът кимна:
— Точно така.
— За щастие Фейлия е само един глас в съвета — каза Люк.
— Да, но пък доста силен — кисело отвърна Хан.
— Имайте предвид, че немалко народ е започнал да се вслушва в него — добави Уедж. — Включително висши военни.
— Ще намери начин да се възползва от случилото се за собствените си политически цели — изръмжа Афион. — Само гледайте.
Отговорът на Хан бе прекъснат от звъна на интеркома. Афион пристъпи и го включи:
— Слушам.
— Обаждаме се от контролната кула в Слуис — прозвуча мъжки глас. — Получихме послание от Корускант за капитан Соло. С вас ли е?
— Да — извика Хан и излезе крачка напред. — Включете ни. Последва кратка тишина и се чу познат и до болка липсващ му глас: