От земята мигновено се вдигна каменна плочка и прегради пътя на изстрела, като се разпръсна на парчета, когато той я удари. Траун се обърна към Кбаот, на лицето му бяха изписани гняв и изненада:
— Кбаот!
— Това са моите хора, адмирале — прекъсна го той, гласът му като че ли бе изкован от стомана. — Не вашите, моите. Ако някой трябва да понесе наказание, аз ще определя какво да е.
Двамата се вторачиха един в друг. С очевидно усилие Траун успя да си върне спокойствието.
— Разбира се, майстор Кбаот. Извинете ме. Кбаот кимна:
— Така е по-добре. Много по-добре — освободи пазача кимвайки и се обърна към адмирала. — Елате. Ще поговорим.
— Обяснете — подкани ги Кбаот и кимна към удобните възглавнички по пода — как успяхте да се предпазите от нападението ми.
— Нека първо да ви разкажа за нашето предложение — отговори Траун, огледа внимателно стаята и се отпусна на една от възглавниците. Пелаеон предполагаше, че върховният адмирал разглежда пръснатите наоколо произведения на изкуството. — Вярвам, че ще го намерите…
— Сега ще ми обясните как успяхте да се предпазите от нападението — повтори Кбаот.
Траун стисна устни, но бързо овладя раздразнението си.
— Всъщност е доста просто — погледна към разположилия се на раменете му йосаламир и го погали нежно по дългия врат. — Тези същества, които виждате по нас, се наричат йосаламири. Те се прикрепят неподвижно по дърветата на една отдалечена малка планета и имат интересната и може би уникална способност да отблъскват Силата.
— Как така да я отблъскват? — намръщи се Кбаот.
— Просто не я допускат до себе си — обясни Траун. — Приблизително по същия начин, по който се образуват мехурчета при допира между въздуха и водата. Един йосаламир понякога може да създаде такъв защитен мехур с радиус десет метра, а когато се съберат няколко, силата им нараства много повече.
— Никога не съм чувал за такова нещо — Кбаот зяпаше йосаламира около врата на Траун с почти детско любопитство. — Как са успели да се сдобият с тази способност?
— Не знам — призна адмиралът. — Предполагам, че талантът има някакво значение за оцеляването им, но не мога да си представя как точно им помага — той вдигна вежди:
— Но това няма никакво значение. За момента самата им способност е достатъчна за моите намерения.
Кбаот се намръщи:
— И вашето намерение е да пречупите моята Сила? Траун сви рамене:
— Очаквахме тук да намерим имперския Пазител. Трябваше да сме сигурни, че той ще ни позволи да се представим и да обясним каква е задачата ни — протегна се и отново погали йосаламира по врата. — Но както стана ясно, защитата от Силата на Пазителя се оказа допълнителен фактор. Аз имах наум нещо далеч по-интересно за нашите малки любимци.
— И то е?
— Всичко с времето си, майстор Кбаот — усмихна се Траун. — И само след като проверим какво има в съкровищницата на императора в планината Тантис.
— Значи сте дошли тук единствено заради планината? — стисна устни джедаят.
— Планината ни трябва. Или, за да се изразя по-правилно, трябва ни това, което се надявам да намеря вътре.
— И то е?
Траун го изгледа внимателно и каза:
— Малко преди битката при Ендор се чуха слухове, че имперските учени са успели да изобретят наистина практическо защитно поле. Точно то ми трябва. И освен това — добави той, сякаш току-що му бе хрумнала тази мисъл — една друга малка, почти незначителна технология.
— И мислите, че ще откриете това защитно поле тук, в планината?
— Надявам се, че ще намеря, ако не готов пробен модел, то поне пълния комплект схеми и чертежи — отговори Траун. — Една от причините императорът да построи тази съкровищница беше желанието му да е сигурен, че интересните и потенциално полезни технологии няма да се изгубят за поколенията.
— Наред със събирането на безкрайни трофеи от величествените му победи и завладени места — изсумтя Кбаот.
— Почти всички зали са пълни с подобни гъделичкащи самочувствието предмети.
Пелаеон се напрегна:
— Били сте в планината?! — по някакъв начин бе очаквал съкровищницата да бъде защитена с всякакви ключалки и предпазни съоръжения.
Кбаот го изгледа подигравателно:
— Разбира се, че съм бил. Не сте забравили, че убих Пазителя, нали? — обърна се към Траун: — Значи искате малките играчки на императора. Вече знаете, че можете да влезете в планината независимо дали ще ви помогна или не. Тогава защо стоите тук?
— Планината е част от онова, което искам — отговори адмиралът. — Имам нужда от помощта на майстор джедай като вас.
Кбаот се отпусна на възглавницата, през брадата му надничаше цинична усмивка.