— Тогава може да си изберете някой град, който да управлявате — настоя Траун. — Голям, малък, какъвто пожелаете.
— И сега си имам град, който управлявам. Адмиралът присви очи:
— Имам нужда от помощта ви, майстор Кбаот. Кажете си цената.
Кбаот се усмихна:
— Моята цена? Цената за моята служба? — усмивката му внезапно изчезна. — Аз съм майстор джедай, адмирале — произнесе той със заплаха. — Не съм продажен наемник като вашия ногри — погледна презрително Рък, който седеше спокойно встрани. — О, да, ногри, знам какъв си и какви са твоите сънародници. Личните смъртоносни командоси на императора, които убиват и умират по прищявката на амбициозни мъже, като Дарт Вейдър или великия адмирал, застанал сега пред мен.
— Лорд Вейдър служеше вярно на Империята и на императора — изръмжа Рък, черните му очи се бяха впили в Кбаот. — Също като нас.
— Може би — Кбаот се обърна към Траун. — Имам всичко, което искам и от което се нуждая, адмирале. Вашата мисия на Затънтената земя вече свърши. Можете да си вървите.
Траун не помръдна от мястото си.
— Имам нужда от помощта ви, майстор Кбаот — спокойно повтори той. — И ще я получа.
— И какво ще направите в противен случай? — усмихна се подигравателно Кбаот. — Ще заповядате на вашия ногри да ме убие? Ще бъде доста забавна гледка — обърна се към Пелаеон. — Или ще наредите на смелия капитан на звездния разрушител да срине града от орбита? Само че не можете да си позволите да рискувате да засегнете планината, нали?
— Моите оръжейници могат да разрушат града до основи, без дори да опърлят тревата по планината Тантис — дръзко отговори Пелаеон. — Ако ви трябва малка демонстрация…
— Спокойно, капитане — прекъсна го Траун. — Значи вие предпочитате личната власт лице в лице, майстор Кбаот?
Да, определено мога да го разбера. Не че в нея може да има кой знае какво предизвикателство. Разбира се — добави той замислено, поглеждайки през прозореца, — това може би е основната идея. Предполагам, че дори майсторите джедаи накрая стават твърде стари, за да се интересуват от друго, освен да си седят спокойно на слънце. Кбаот се намръщи:
— Внимавайте, адмирал Траун — предупреди той, — или може да потърся предизвикателството във вашето унищожаване.
— Това едва ли би било някакво предизвикателство за човек с вашата сила и умения — възрази Траун и сви рамене. — Предполагам, че тук обучавате някой друг джедай.
Кбаот се намръщи, озадачен от внезапната смяна на темата.
— Друг джедай? — повтори той.
— Разбира се. В реда на нещата е един майстор да има при себе си по-нискостоящ джедай, който да му служи. Джедай, когото той може да обучава, да командва и да наказва, както пожелае.
По лицето на Кбаот пробяга лека сянка.
— Вече не са останали джедай — прошепна той. — Императорът и Вейдър ги издириха и ги унищожиха.
— Не всички — тихо отвърна Траун. — През последните пет години се появиха двама нови джедаи: — Люк Скайуокър и Лея Органа Соло.
— И какво общо имат те с мен?
— Мога да ви ги предам.
Кбаот се вгледа в него за една дълга минута, по лицето му се бореха съмнение и желание. Желанието победи.
— И двамата ли?
— И двамата — кимна Траун. — Помислете си какво може да направи човек с вашите способности с един млад джедай. Да го оформи по свое желание, да го промени, да му придаде чисто нов вид, какъвто си избере — той вдигна вежди и добави: — А с тях получавате и специален подарък — Лея Органа Соло е бременна с близнаци.
Кбаот рязко си пое въздух и изсъска:
— Близнаци джедаи?
— С огромен потенциал, поне така твърдят моите източници — адмиралът се усмихна: — Разбира се, какво ще се получи от тях, зависи изцяло от вас.
Кбаот хвърли бърз поглед към Пелаеон, после отново се обърна към Траун и бавно, но решително се изправи.
— Чудесно, адмирале — каза той. — В замяна на джедаите съм готов да предоставя помощта си. Заведете ме на кораба.
— Всяко нещо с времето си, майстор Кбаот — изправи се и Траун. — Първо трябва да отидем до планината на императора. Сделката зависи от това, дали там ще намеря онова, което търся.
— О, да — в погледа на джедая проблеснаха предупредителни пламъчета. — Да се надяваме, че ще успеете.
Бяха им нужни седем часа, докато претърсят цялата крепост в планината, която се оказа по-голяма, отколкото Пелаеон бе очаквал. Накрая наистина намериха съкровищата, на които се бе надявал Траун. Защитните полета и онази малка, почти, незначителна технология.
Вратата на личната командна зала на върховния адмирал се отвори, Пелаеон се стегна и пристъпи вътре.