— Може ли да поговорим, адмирале?
— Разбира се, капитане — отговори Траун от мястото си в средата на двойния кръг екрани. — Заповядайте. Някакви новини от императорския дворец?
— Не, сър. Последните са от вчера — Пелаеон бавно се приближи до външния кръг, за последен път внимателно си повтори наум думите, които възнамеряваше да каже. — Но може да попитам, ако желаете.
— Няма смисъл — поклати глава Траун. — Изглежда, подробностите за пътуването до Бимисаари горе-долу вече са уредени. Сега трябва само да съобщим на някоя от бойните групи — може би на осмата, и веднага ще заловим нашите джедаи.
— Тъй вярно, сър — Пелаеон събра смелост: — Адмирале, ще призная, че не съм убеден дали споразумението с Кбаот е добро. За да бъда съвсем искрен, ще кажа, че според мен той не е с всичкия си.
Траун го погледна леко изненадан.
— Разбира се, че не е съвсем наред. И освен това не е Хоръс Кбаот.
Пелаеон зяпна с широко отворена уста.
— Какво!?
— Хоръс Кбаот е покойник — отговори Траун. — Той беше един от шестимата майстори джедаи, оглавили експедицията извън галактиката на Старата република. Не съм сигурен дали по онова време сте били достатъчно високо в йерархията, за да знаете за него.
— Чувал съм нещо — намръщи се Пелаеон, опитвайки се да си спомни подробности. — Грандиозен опит да се разшири властта на Старата република извън нашата галактика. Ако не се лъжа, излетели са малко преди да започнат Войните на клонингите. След това не съм чувал нищо за тях.
— Защото не е имало какво да чуете — спокойно каза Траун. — Пресрещна ги една бойна част извън границите на Старата република и ги унищожи.
Пелаеон го погледна внимателно, по гърба му полазиха тръпки, но не успя да се въздържи и попита:
— Откъде знаете?
Адмиралът го погледна леко присмехулно:
— Защото аз командвах тази част. Дори и в онези дни императорът разбираше, че джедаите трябва да бъдат унищожавани. Шестима майстори джедаи на един кораб не бяха цел за изпускане.
Пелаеон облиза устни:
— Но в такъв случай…
— Кого сме довели на борда на „Химера“ ли? — довърши въпроса му Траун. — Мислех си, че това е очевидно. Хорус Кбаот — обърнете внимание на различното произнасяне на Хоръс — е клонинг.
Капитанът се втренчи в него:
— Клонинг!?
— Със сигурност. Създаден от генетичен образец вероятно малко преди смъртта на истинския Кбаот.
— С други думи, в самото начало на войната — каза Пелаеон, усещайки буца в гърлото си. Първите клонинги, поне тези, с които флотата се бе сблъсквала, бяха умствено и емоционално лабилни. Но понякога бяха наистина поразителни и ефективни… Отърси се от тази мисъл и се обърна към Траун: — И вие съвсем съзнателно доведохте това нещо на борда на моя кораб?
— Да не би да предпочитате да бяхме довели истински майстор джедай? — студено попита Траун. — Втори Дарт Вейдър със способности и амбиции, с които лесно може да застане начело на вашия кораб? Внимавайте какво си пожелавате, капитане.
— Един майстор джедай поне щеше да е предсказуем — възрази Пелаеон.
— Кбаот е достатъчно предсказуем — увери го адмиралът.
— А ако реши да прояви самоинициатива — махна с ръка към няколкото конструкции, които заобикаляха командния пулт, — за какво са йосаламирите.
Пелаеон се намръщи:
— Но въпреки това идеята не ми харесва, адмирале. Трудно ще е едновременно да предпазваме кораба и в същото време да разчитаме на него за координирането на атаките на флотата.
— Е, в сметките е включена и известна доза риск — съгласи се Траун. — Но рискът е неизменна съставка на военните действия. В този случай потенциалната изгода далеч надхвърля възможните опасности.
Пелаеон кимна неохотно. Не му харесваше, беше сигурен, че никога не би му харесало, но беше ясно, че Траун вече бе решил.
— Както кажете, сър — промърмори той. — Споменахте за съобщение до осми отряд. Да се разпоредя ли да го изпратят?
— Не, с този въпрос ще се заема лично — усмихна се подигравателно Траун. — С техния велик вожд и всичко останало, нали знаете какви са ногрите. Има ли още нещо?
Явно това беше знак за освобождаване.
— Не, сър — отговори Пелаеон и се обърна към вратата.
— Ако се нуждаете от мен, ще бъда на мостика.
— Той ще ни донесе победата, капитане — тихо каза зад него адмиралът. — Така че успокойте страховете си и се заемете с настоящата задача.
Освен ако не ни убие, помисли си Пелаеон, но вместо това кимна:
— Тъй вярно, сър — и излезе.
ГЛАВА 5
Хан довърши доклада, върна се на мястото си и зачака да започнат критиките.