Не се наложи да чака дълго.
— Значи твоите приятели контрабандистите за пореден път са отказали да се присъединят към нас — започна с погнуса адмирал Акбар. Два пъти поклати високо стърчащата си глава в непреводим калмариански жест, а огромните му очи замигаха в синхрон с движенията. — Не сте забравили, че бях против тази идея от самото начало — допълни той и махна с ципестата си ръка към папката с доклада на Хан.
Хан погледна към Лея, седнала от другата страна на масата.
— Не става въпрос просто да се присъединят към нас, адмирале — обясни той. — Повечето не виждат реална полза да се откажат от контрабандата, за да станат честни пилоти.
— Или просто не ни вярват — намеси се мелодичен чуждоземен глас. — Възможно ли е това да е истинската причина?
Капитан Соло не успя да се сдържи и се намръщи.
— Възможно е — отговори той и се насили да погледне към Борск Фейлия.
— Възможно? — виолетовите очи на Фейлия се отвориха широко, гъстата жълтеникава козина, която покриваше тялото му, леко се раздвижи в ботански жест на възпитано изразена изненада, твърде често използван от Фейлия. — Наистина ли мислите така, капитан Соло?
Хан въздъхна тихо и се отказа. Фейлия щеше да го тормози, докато не го каже по един или друг начин.
— Някои от групите, с които говорих, не ни вярват — призна той. — Подозират, че зад предложението ни се крие капан, с който се опитваме да ги изкараме на светло.
— Заради мен, разбира се — изръмжа Акбар и обичайният му розово-оранжев цвят потъмня. — Не ви ли омръзна да се връщате постоянно към този въпрос, съветник Фейлия?
Фейлия отново отвори широко очи и мълчаливо прикова поглед в Акбар. Напрежението около масата бързо се покачи и взе буквално да се усеща във въздуха. Хан знаеше, че двамата никога не се бяха харесвали, взаимната им неприязън започна още от деня, в който Фейлия първи доведе в Съюза немалката си група ботанци след битката при Йовин. От самото начало Фейлия заговорничеше, плетеше интриги за власт и постове, нарушаваше споразумения, където и когато можеше, и ясно показваше, че очаква висок пост в политическата система, която Мон Мотма се опитваше да изгради. Акбар гледаше на амбициите му като на опасна загуба на време и усилия, особено в трудната ситуация, в която бе Съюзът по онова време, и с обичайната си прямота не се бе постарал да прикрие мнението си.
Като се имаха предвид репутацията на Акбар и последователните му успехи, Хан не се бе съмнявал, че в края на краищата Фейлия ще бъде пратен на някой относително маловажен пост в Новата република, но се случи така, че разузнавачите, които бяха открили съшествуването и местоположението на новата имперска „Звезда на смъртта“, са негови сънародници ботанци.
Тъй като по това време бе претоварен с много по-спешни задачи, Хан така и не научи подробности, как Фейлия бе успял да се възползва от тази случайност и да се добере до сегашния си пост в съвета. А и ако трябваше да бъде напълно искрен, май не желаеше и да разбере.
— Искам само на самия себе си да изясня ситуацията, адмирале — най-накрая наруши тежко надвисналата тишина Фейлия. — Едва ли има смисъл да продължаваме да изпращаме ценен човек, като капитан Соло, на подобни дипломатически мисии, ако те са предварително обречени на провал.
— Изобщо не са обречени на провал — намеси се Хан. С крайчеца на окото си забеляза предупредителния поглед на Лея, но не му обърна внимание. — Контрабандистите са доста консервативни по отношение на начина си на работа, не се нахвърлят на всяко ново нещо, без да го обмислят внимателно. Убеден съм, че някой ден ще приемат предложението ни.
Фейлия вдигна рамене, козината му отново се раздвижи:
— А през това време прахосваме страшно много усилия без никакъв видим резултат.
— Вижте, не можете да изградите…
Лек, почти неуверен удар с чук в началото на масата сложи край на спора.
— Контрабандистите — спокойно се намеси Мон Мотма и строгият й поглед обиколи всички присъстващи, — както и цялата галактика очакват едно-единствено нещо: официалното установяване на принципите и законите на Старата република. Това е нашата първостепенна и най-важна задача, съветници. Новата република трябва да се превърне от име в реалност.
Хан срещна очите на Лея и този път той я изгледа предупредително. Тя се смръщи, но кимна леко и не каза нищо.
Мон Мотма замълча и отново обходи с поглед присъстващите. Хан се улови, че я наблюдава изучаващо, забеляза дълбоките бръчки по лицето, сивите кичури в тъмната коса, по-скоро слабоватия, отколкото нежен врат. Беше остаряла доста от първата им среща, когато Съюзът се опитваше да намери начин да се изплъзне от сянката на втората имперска бойна станция „Звездата на смъртта“. Оттогава насам върху плещите на Мон Мотма лежеше страховитата задача за изграждането на работещо ново управление и напрежението ясно й се бе отразило.