Но въпреки че изминалите години се бяха изписали на лицето й, в очите й все още гореше същият пламък, който бе забелязал при първата им среща и който според хорските приказки пламтеше от историческото й скъсване с имперския Нов ред и основаването на бунтовническия съюз от нея самата. Тя беше жилава и умна и напълно владееше положението. И всички присъстващи ясно го знаеха.
Погледът й завърши обиколката си и се спря на Хан.
— Капитан Соло, благодарим ви за доклада и положените усилия. Закривам срещата.
Тя удари с чукчето и се изправи. Хан затвори папката с доклада и успя да си проправи път сред обърканите съветници до отсрещния край на масата.
— Какво ще правим сега? — тихо прошепна той на Лея, която си събираше нещата от масата. — Махаме ли се?
— Колкото по-бързо, толкова по-добре — измърмори тя в отговор. — Само трябва да дам тези неща на Уинтьр.
Хан се огледа и снижи глас:
— Предполагам, че преди да ме повикат, е било доста напечено?
— Както обикновено — отговори тя. — Фейлия и Акбар разиграха един от учтивите си скандали, този път за провала в Оброа скай и за изгубената еломинска бойна част, и Фейлия попрекали със завоалираните намеци, че длъжността главнокомандващ е твърде отговорна и трудоемка и Акбар не може да се справи с нея. След това, разбира се, Мон Мотма…
— Може ли да поговорим, Лея? — гласът ва Мон Мотма прозвуча над рамото на Хан.
Той се обърна, усети как Лея се напрегна, но все пак тя го последва. — Да?
— Забравих да те питам дали вече си говорила с Люк да дойде с теб на Бимисаари — каза Мон Мотма. — Съгласи ли се?
— Да — кимна Лея и хвърли пълен с извинения поглед към съпруга си. — Съжалявам, Хан, нямах време да ти кажа. Бимианците вчера пратиха съобщение с молба Люк да дойде с мен на преговорите.
— Така ли? — Хан си помисли, че преди година сигурно щеше да бъде бесен, ако променяха в последната минута внимателно изготвената му програма. Дипломатичното търпение на Лея сигурно бе оказало някакво влияние върху характера му. Или просто се бе размекнал с възрастта.
— И откъде им е дошло на ум?
— Бимианците изпитват голяма почит към героите — каза Мон Мотма, преди Лея да успее да отговори, погледът й внимателно изучаваше лицето му. Вероятно се опитваше да разбере дали бе ядосан от промяната в плана. — А ролята на Люк в битката при Ендор е достатъчно добре известна.
— Аха, чувал съм — промърмори Хан, опита се да не звучи твърде подигравателно. Нямаше нищо против мястото на Люк в пантеона на героите на Новата република, хлапето със сигурност си го заслужаваше. Но ако възможността да държи около себе си някой джедай, с когото да се хвали наляво и надясно, бе толкова важна за Мон Мотма, то тя трябваше да остави на мира Лея, за да може да продължи с уроците си, вместо да я товари с допълнителна дипломатическа работа. Той бе готов да се обзаложи, че както вървяха нещата, един амбициозен охлюв щеше да стане истински джедай далеч преди Лея.
Тя намери ръката му и я стисна. Хан отвърна на жеста, за да й покаже, че не е ядосан. Макар и по всяка вероятност тя вече да го знаеше.
— По-добре да тръгваме — обърна се тя към Мон Мотма и възползвайки се от това, че държи ръката му, го задърпа от масата. — Трябва да съберем дроидите, преди да тръгнем.
— Приятно пътуване — пожела им Мон Мотма. — И късмет.
— Дроидите вече са в „Сокол“ — каза Хан на Лея, докато си пробиваха път през различните групички съветници и помощниците им, събрали се на разговори. — Чуй ги качи веднага щом пристигнах.
— Знам — прошепна Лея.
— Добре тогава — съпругът й повече не повдигна въпроса.
Тя отново му стисна ръката.
— Всичко ще бъде наред, Хан. Аз, ти и Люк отново ще бъдем заедно, както някога.
— Разбира се — съгласи се Хан. Да седи сред група космати дребни извънземни, по цял ден да слуша отмерения глас на Трипио да превежда на двете страни, да се опитва да вникне в още една нечовешка психология, за да разбере какво точно ще ги накара да се присъединят към Новата република. — Разбира се — повтори той с въздишка. — Точно както някога.
ГЛАВА 6
Необичайните движещи се дървета се отдръпнаха от мястото за приземяване като огромни пипала и с няколко раздрусвания Хан приземи „Хилядолетен сокол“ на неравния терен.
— Пристигнахме — обяви той, без да се обръща конкретно към някого. — Бимисаари. Специалитетите тук са козината и движещите се дървета.