— Нищо подобно — предупреди го Лея, разкопча колана на седалката и се зае с джедайската техника за отпускане, която Люк й бе показал.
Политическите сделки с познати хора не представляваха проблем за нея. Но дипломатическите мисии с непознати чужди раси бяха друго нещо.
— Ще се справиш — увери я Люк, протегна се и я стисна за рамото.
Хан се извърна:
— Ще престанете ли — оплака се той. — Все едно чувам само половината от разговора.
— Извинявай — кимна Люк, изправи се и отиде да надникне през предния илюминатор на „Сокол“. — Изглежда, комитетът за нашето посрещане пристигна. Ще отида да извикам Трипио.
— Идваме след теб — извика Лея. — Готов ли си, Хан?
— Аха — отговори той и нагласи бластера в кобура. — Последна възможност да промениш решението си, Чуй.
Лея напрегна слуха си да чуе отсечения отговор на Чубака. Дори след толкова години не можеше да го разбира толкова лесно както Хан, вероятно заради някакво едва доловимо тоново равнище в гласа на уукито, което не успяваше да различи. Но дори някои от думите да бяха по-малко отчетливи, цялостният смисъл беше кристално ясен.
— О, я стига — подкани го Соло. — Подмазвали са ти се и преди, спомни си онази награда в базата Йовин. Тогава не те чух да се оплакваш.
— Спокойно, Хан — прекъсна отговора на Чубака Лея.
— Щом иска да остане на борда с Арту и да продължи работата по стабилизаторите, нямам нищо против. Бимианците едва ли ще се обидят.
Хан погледна през илюминатора на носа към приближаващата делегация.
— Не се тревожех, че ще ги обидим — измърмори той.
— Просто си мислех, че няма да е зле да има още някой с нас, като подкрепление. За всеки случай.
Лея се усмихна и го потупа по ръката.
— Бимианците са много приятелски настроени — увери го тя. — Няма да имаме никакви неприятности.
— Това съм го чувал и преди — сухо отговори съпругът й и извади предавател от нишата до седалката. Посегна да го сложи на колана, но спря по средата на движението и го закачи на яката.
— Там изглежда добре — каза Лея. — Да не си решил да си закачиш на колана старите генералски пагони?
Той направи гримаса.
— Много смешно. Когато ми е на яката, само трябва да превключа и ще мога да говоря с Чуй, без това да бъде очевидно за всички наоколо.
— Аха — кимна Лея. Идеята беше добра. — Изглежда, си прекарал доста време в компанията на лейтенант Пейдж и командосите му.
— По-скоро съм прекарал много време по срещите на съвета — отвърна Хан и се изправи. — След четири години наблюдение яа политическите борби човек научава цената на коварството. Хайде, Чуй, ела да заключиш след нас.
Люк и Трипио ги чакаха на изхода на стьлбичката.
— Готови ли сте? — попита ги Люк.
— Да — отговори Лея и си пое дълбоко дъх. Люкът се отвори със съскане на освободен въздух под налягане и те се спуснаха по стълбичката до земята, където ги очакваха облечените в жълто космати същества.
Церемонията по посрещането не им отне много време и в по-голямата си част бе почти неразбираема, въпреки че Трипио направи всичко, което бе по силите му, да преведе петте части на хармонията, на която, изглежда, бе написано цялото нещо. Приветствената песен свърши и двама бимианци пристъпиха напред, единият продължи с припяването, а другият размаха малко електронно устройство.
— Той приветства изтъкнатия посетител съветник Лея Органа Соло — преведе Трипио — и се надява разговорите със старейшините по закона да бъдат успешни. Освен това настоява капитан Соло да остави оръжието си на кораба.
Дроидът го произнесе толкова спокойно, че им бяха необходими няколко секунди, докато смисълът стигне до тях.
— Какво беше това последното? — попита Лея.
— Капитан Соло трябва да остави оръжието си на кораба — повтори Трипио. — На територията на града оръжията са забранени. Не се допускат никакви изключения.
— Чудесно — измърмори Хан в ухото й. — Не ми каза за това.
— Изобщо не знаех — тихо възрази Лея и се усмихна успокояващо на двамата бимианци. — Май нямаме избор.
— Дипломация — изръмжа Хан. В устата му думата прозвуча като проклятие. Откопча колана, на който висеше бластерът, намота го внимателно около кобура и го хвърли в кораба. — Сега доволна ли си?
— Нима някога не съм била? — Лея кимна на Трипио. — Кажи им, че, сме готови.
Дроидът преведе. Двамата бимианци отстъпиха назад и посочиха пътя, по който бяха дошли.
Бяха се отдалечили на около двайсетина метра от „Сокол“, когато зад тях долетя звукът от затварянето на люка на кораба, и Лея внезапно се сети нещо.