— Люк — измърмори тя.
— Да, знам — прошепна той. — Сигурно си мислят, че той просто е част от обичайното облекло на един джедай.
— Или детекторите им за оръжия не могат да засичат лазерни мечове — тихо се намеси Хан, който вървеше вляво от Лея. — Но, така или иначе, това, което не знаят, не може да им навреди.
— Надявам се — отговори Лея, опитваше се набързо да си припомни всички подобни случаи и дипломатически провали, които бе имала. Но щом самите бимианци не възразиха… — Небеса, вижте тълпата!
Там, където пътеката излизаше от прикритието на дърветата, ги чакаха стотици бимианци в познатото избродирано жълто облекло, подредени на около двайсетина метра от двете страни. Официалният комитет по посрещането се подреди в индийска нишка и продължи напред, без да погледне към тълпата. Лея си пое дълбоко дъх и ги последва.
Беше доста странно, но не чак толкова неприятно, колкото се бе опасявала. Всеки бимианец протягаше ръка, Докосваше я съвсем леко по раменете, главата, ръката или гърба. Но всичко премина в пълна тишина и ред, с усещането за пълна цивилизованост.
Въпреки това тя се радваше, че Чубака реши да не идва. Той мразеше да гр докосват и се съпротивяваше доста яростно на опитите да бъде погален от непознати. Преминаха през тълпата и бимианецът, който вървеше до Лея, изпя нещо.
— Каза, че кулата на закона е точно пред нас — преведе Трипио. — Там се намира планетарният им съвет.
Лея надникна над главите на вървящите пред тях бимианци. Явно онова там бе кулата на закона. А до нея…
— Трипио, попитай какво е онова до кулата — заповяда на дроида. — Онази сграда, която прилича на купол на три етажа без стени и покрив.
Дроидът запя и бимианецът отговори.
— Това е главният пазар на града — каза Трипио. — Според него бимианците предпочитали да прекарват колкото може повече време на открито.
— Вероятно, щом времето се развали, покривът се разширява и закрива цялата сграда — добави Хан зад нея. — Виждал съм такива конструкции и на други места.
— Каза, че ако желаете, можете да направите една обиколка на пазара, преди да си тръгнете — добави Трипио.
— Звучи чудесно — каза Хан. — Великолепно място за купуване на сувенири.
— Тихо — предупреди ги Лея. — Или ще се наложи да ме чакаш в „Сокол“ с Чуй.
Бимисаарианската кула на закона бе далеч по-проста сграда, каквито явно бяха всички места за събиране на планетарния съвет, само с две равнища по-висока от триетажния пазар. Въведоха ги в голяма зала на първия етаж, вътре сред окачени навред гоблени ги чакаха неколцина бимианци. При влизането на Лея трима от тях се изправиха и запяха.
— Добавят своите приветствия към тези, които получихте при кацането на кораба, принцеса Лея — преведе Трипио. — Но се извиняват, че преговорите все още не могат да започнат. На главния им преговарящ му е прилошало преди няколко минути.
— О! — Лея бе неприятно изненадана. — Моля те, предай им нашите съжаления и ги попитай дали можем да им помогнем с нещо.
— Те ви благодарят — започна Трипио след размяната на мелодийки — и ви уверяват, че вашата помощ не е необходима. Състоянието му не е опасно, просто е неразположен — дроидът се поколеба и добави предпазливо: — Май не е добре да настоявате, ваше височество. Неразположението му явно е твърде лично.
— Разбирам — сериозно отговори Лея, като едва успя да потисне усмивката си от превзетия тон на Дроида. — В такъв случай предполагам, че може да се върнем на „Сокол“, докато той се почувства готов да продължи преговорите.
Дроидът преведе думите й и един от придружаващите ги бимианци запя в отговор.
— Той ви предлага алтернатива, ваше височество: с удоволствие ще ви разведе из пазара, докато чакате.
Лея погледна към Хан и Люк:
— Някакви възражения?
Бимианецът запя отново.
— Освен това се осмелява да предположи, че господарят Люк и капитан Соло могат да намерят интересни за тях неща в горните етажи на кулата — преведе Трипио. — Доколкото разбирам, там има реликви от средните векове на Старата република.
Някъде в съзнанието на Лея една камбана удари тревога. Нима бимианците се опитваха да ги разделят?
— На Люк и Хан пазарът също ще им хареса — тихо каза тя.
Последва още една размяна на арии.
— Щели да скучаят — преведе Трипио. — Наистина, ако е като повечето пазари, които съм виждал…
— Обичам да обикалям пазарите — рязко го прекъсна Хан с натежал от съмнения глас. — Дори много.
— Какво ще кажеш? — обърна се към брат си Лея. Люк огледа бимианците, изучавайки ги със способностите си на джедай.
— Не виждам каква опасност могат да представляват за нас — бавно каза той. — Не улавям никаква прикритост. Нищо повече от обичайното за политици.