Това беше номер, който можеше да измисли само джедай, и по всички правила трябваше да свърши работа. И седемте нападатели бяха в залата, когато Люк свали гоблена, и седемте бяха под него, когато тежкото пано започна да пада. Но когато то се приземи на пода на огромна смачкана купчина, всичките седем се бяха отдръпнали назад.
Иззад купчината долетя рязкото съскане на оръжията и Люк се наведе, но разбра, че струите не идват към него. Вместо това пипалата приковаваха останалите гоблени по стените.
Реши, че са стреляли случайно, че нападателите са натиснали спусъка при отскачането назад, за да избегнат падащия отгоре им гоблен. Но след няколко секунди се досети за истината — приковаваха останалите гоблени по стените, за да не му позволят да повтори номера. Със закъснение посегна към падналия гоблен с надеждата да го захвърли върху тях, но откри, че той също бе здраво прикрепен за пода.
Жуженето спря и над купчината внимателно надникна една сива глава и Люк със съжаление си помисли, че не му остава избор. Имаше само един начин да действа, ако искаше да спаси Лея и Хан.
Извади лазерния меч и отпусна съзнанието си, присегна се със сетивата на джедай към седемте фигури и се опита да си ги представи. Нападателят, който го наблюдаваше, вдигна палката си. Люк изви ръце наляво и замахна с всичка сила. Лъчът докосна края на падналия гоблен и се завъртя във въздуха като огнен хищник. Нападателят го видя, автоматично се дръпна назад и умря на място, тъй като лъчът проряза гоблена на две.
Останалите разбраха, че са обречени, но въпреки това не се предадоха. Нададоха пронизителен боен вик и нападнаха. Четирима се показаха от двете страни на гоблена, а другите двама скочиха нагоре в опит да стрелят. Но това не им помогна с нищо. Водени от Силата, въртящите Jc’e лъчи от лазерния меч покосиха редиците им. След миг всичко бе приключило.
Люк потрепери и бавно си пое дъх. Не го искаше, но се наложи. Можеше само да се надява, че го бе направил навреме. Прибра лазерния меч в ръката си, прескочи телата на нападателите и отново се присегна със Силата:
Лея?
Украсените колони от двете страни на стълбището се виждаха съвсем наблизо, след още една редичка сергии, когато Хан усети потръпването на Лея.
— Свободен е — прошепна тя. — Идва насам.
— Чудесно — отговори Хан. — Браво. Да се надяваме, че тия приятелчета тук няма да го разберат, преди да се появи.
Още не бе довършил изречението, когато нападателите им в пълен синхрон вдигнаха шоковите палки и започнаха да си проправят път през въртящата се в кръг тълпа.
— Твърде късно — процеди през зъби Хан. — Вече са научили.
Лея го стисна за ръката:
— Да се опитам ли да им отнема оръжията?
— Няма да се справиш с всичките единайсет — отхвърли предложението той и се огледа отчаяно. Погледът му падна на близката сергия, отрупана с кутии с накити, и изведнъж му просветна какво да направи. Може и да станеше. — Лея, виждаш ли сергията с бижута? Вземи колкото можеш.
Тя го погледна изненадано:
— Какво…
— Хайде — изсъска той, извънземните се приближаваха. — Вземи и ги хвърли към мен.
С крайчеца на очите си видя как една от изложените кутии се разклати, когато тя се опита да я подхване. След това внезапно се наклони и подскочи към него, падна в ръцете му и преди да успее да я хване здраво, на пода се разпиляха няколко огърлици. Безредната шумотевица от разговорите бе прорязана от пронизителен вик. Хан се обърна и видя, че собственикът на откраднатата стока сочи към него. Лея извика предупредително:
— Хан!
— Приготви се да се хвърлиш на земята — извика в отговор той.
Жълтата вълна вбесени бимианци се стовари върху набедения крадец и го събори на земята.
Телата им представляваха естествена преграда между него и шоковите палки, той хвърли бижутата, сграбчи предавателя и се опита да надвика шумотевицата:
— Чуй!
Люк чу вика дори от последния етаж на кулата и от внезапно нахлулия смут в съзнанието на Лея му стана ясно, че няма да успее да стигне до пазара навреме. Спря на място, умът му препускаше бясно. В другия край на залата точно срещу отворения купол на пазара гледаше широко отворен прозорец, но петте етажа бяха твърде голяма височина дори за един джедай. Погледна към помещението, от което току-що бе излязъл, търсеше някакви възможности, погледът му се спря на едно от оръжията на нападателите, което едва се виждаше през арката.