Вероятността за успех бе минимална, но по-добра възможност нямаше да има. Присегна се със Силата, оръжието долетя до ръката му и той хукна към прозореца, като по пътя набързо го разгледа. Беше с доста просто устройство, работеше на два режима — като спрей и под налягане, стреляше се със спусък за палеца. Нагласи го на най-голяма мощност и обхват, долепи се до прозореца, прицели се в частично покрития купол на пазара и стреля.
Палката отскочи срещу рамото му по-рязко, отколкото бе очаквал, но пък резултатът бе по-добър, отколкото се бе надявал. Извитата като дъга струя удари покрива и с последвалите допълнителни изстрели от разтегливата като гума течност се образува един вид здраво въже. Изчака няколко секунди да се втвърди, внимателно го докосна с пръст и му остави още няколко секунди, за да се увери, че се е прикрепило здраво за покрива. Пое си дълбоко въздух, сграбчи с две ръце импровизираното въже и скочи.
Спусна се стремително надолу, вятърът се стовари върху тялото му, разроши косата и раздърпа дрехите му. Под него се виждаха жълтата тълпа бимианци и десетината сиви фигури, които си пробиваха път към Лея и Хан.
Проблесна огнен лъч, видим дори и на ослепителната слънчева светлина, и един от бимианците се строполи на земята ранен или мъртъв, от това разстояние Люк не можеше да каже със сигурност. Подът бързо се приближаваше към него, той се стегна, за да се приземи, и точно тогава с трясък, който сигурно изпочупи всички прозорци наоколо, отгоре връхлетя „Хилядолетен сокол“.
Ударната вълна подхвана Люк при приземяването и го захвърли на пода върху двама бимианци. Изправи се на крака, съзнаваше, че Чубака едва ли можеше да пристигне в по-подходящ момент. На десетина метра от него двама от непознатите нападатели бяха насочили вниманието си изцяло нагоре, готови да стрелят срещу „Сокол“. Люк извади лазерния меч от колана, прескочи неколцина бимианци и порази нападателите, без дори да успеят да го видят.
Над главите им отново се разнесе рев, но този път Чубака не прелетя над пазара, а с помощта на реактивната струя от двигателя успя да закове „Сокол“ на място. Надвиснал точно над обкръжените си спътници, той извади долното въртящо се оръдие на кораба и започна да стреля.
Бимианците не бяха глупави. Каквото и да бяха направили Лея и Хан, за да разбунят гнездото на стършелите, самите бимианци явно нямаха желание да бъдат изпозастреляни от небето. Развълнуваната жълта тълпа мигновено се покри, хората изоставиха атаката си и се разбягаха страхливо при вида на „Сокол“. Люк си проправи път през тях, използвайки на места телата им за прикритие, и се насочи към нападателите.
Попаднали между лазерния меч и въртящото се оръдие на „Сокол“, те бяха унищожени почти мигновено.
— В такава каша си се забъркал — поклати глава Люк.
— Съжалявам, господарю — извини се Трипио, гласът му почти не се чуваше, приглушен от слоевете втвърдила се лепкава течност, която покриваше горната част от тялото му като причудлива украса. — Изглежда, винаги ви ’ причинявам неприятности.
— Не си прав и го знаеш — успокои го Люк, докато разглеждаше различните разтворители, подредени пред него на масата в каюткомпанията на „Сокол“. До този момент нито един от тях не бе оказал дори и минимално въздействие на лепкавото вещество. — Ти беше безценен помощник за нас през изминалите години. Просто трябва да се научиш кога не бива да се намесваш.
Арту изчурулика нещо.
— Не, капитан Соло не ми каза да залегна — сковано отговори Трипио на тумбестия дроид. — Той каза: „Бъди готов да залегнеш.“ Мисля, че разликата е очевидна дори за теб.
Арту продължи да пиука, но Трипио не му обърна внимание.
— Добре, нека да пробваме и този — предложи Люк и посегна към следващия разтворител. Докато търсеше чист парцал сред натрупаната купчинка използвани, в каюткомпанията влезе Лея.
— Как е той? — приближи се тя към Трипио.
— Ще се оправи — увери я Люк. — Може да му се наложи да остане в това състояние, докато се върнем в Корускант. Хан каза, че тези шокови палки се използват най-вече от ловците на едър дивеч, и то на отдалечените планети, като разтворът е доста екзотична смесица — посочи отхвърлените до този момент бутилки с разтворител.
— Може би бимианците ще предложат нещо подходящо — каза Лея, взе една от бутилките и се зачете в етикета. — Ще ги попитаме, като се върнем долу.
Люк я погледна намръщено:
— Мислиш да се връщаме?
Тя на свой ред го изгледа сериозно:
— Трябва, Люк, знаеш го. Това е дипломатическа мисия, не пътуваме за удоволствие. Ако си тръгнем веднага след като корабът ни е стрелял по главния пазар на планетата, ще се получи изключително неприятна ситуация.