— Мисля, че бимианците трябва да се смятат за късметлии, че няма загинали от тях — изтъкна брат й. — Особено, като се има предвид, че случилото се е отчасти по тяхна вина.
— Не можеш да обвиняваш цялото общество за действията на няколко души — разпалено възрази Лея. — Просто един политик, незачитащ обществените и правните норми, е направил лош избор.
— Лош избор!? — изсумтя Люк. — Така ли го наричат?
— Точно така — кимна сестра му. — Оказа се, че бимианецът, който ни развеждаше по пазара, е бил подкупен, за да ни заведе там. Но не е бил в течение на целия план.
— Предполагам, че не е знаел и как действа онова, дето го е дал на главния преговарящ, нали?
Лея сви рамене:
— Всъщност все още няма никакво доказателство, че той или някой друг се е опитал да отрови главния преговарящ. Но при тези обстоятелства бимианците са готови да признаят, че не е изключено.
Люк се намръщи:
— Колко щедро от тяхна страна. Какво мисли Хан за връщането ни долу?
— Хан няма думата по въпроса — твърдо заяви тя. — Аз съм отговорна за тази мисия, не той.
— Точно така — съгласи се Хан и пристъпи в каюткомпанията. — Ти си начело на мисията, но корабът е мой.
Лея го зяпна, на лицето й се четеше недоверие.
— Не може да бъде — прошепна тя.
— Разбира се, че може — спокойно отговори съпругът й и се настани в едно от креслата около масата. — Прехвърлихме се в хиперпространството преди около две минути. Следващата ни спирка е Корускант.
— Хан! — избухна тя. Люк никога не я бе виждал толкова ядосана. — Казах на бимианците, че веднага ще се върнем долу.
— А аз им казах, че ще се забавим малко — отговори Хан. — Достатъчно, за да се върнем с ескадрила изтребители или дори със звезден кръстосвач.
— А ако си ги обидил? — сопна се Лея. — Имаш ли представа, колко подготвителна работа е извършена за тази мисия?
— Съвсем случайно имам представа — гласът на Хан прозвуча твърдо. — И много добре знам какво можеше да ни се случи, ако покойните ни приятели с шоковите палки бяха с неколцина повече.
Лея го зяпна онемяла и Люк усети как моментният гняв в нея се стопява.
— Въпреки това не трябваше да отлетиш, без да ме попиташ — каза тя.
— Права си — призна Хан. — Но не исках да губим време. Ако наистина са дошли с повече хора, вероятно разполагат и с кораб — опита се нерешително да се усмихне. — Нямаше време да обсъдим въпроса в специална комисия.
Лея се усмихна накриво в отговор и каза кисело:
— Аз не съм комисия.
С това кратката буря отмина и напрежението изчезна. Люк си обеща, че някой ден ще ги попита за какво се отнася тази тяхна лична шега.
— Като говорим за нашите приятели — започна той, — някой сети ли се да попита бимианците кои и откъде бяха?
— Не знаят — поклати глава Лея. — А и аз не съм виждала такива преди.
— Може да проверим в имперските архиви, когато се върнем в Корускант — каза Хан и внимателно вдигна ръка към бузата си, където се виждаше синина от натъртване. — Все някъде трябва да има информация за тях.
— Освен ако Империята не ги е открила някъде в Непознатите райони — тихо каза Лея.
Люк я погледна:
— Мислиш, че зад нападението стои Империята?
— Кой друг? — отговори тя. — Единственият въпрос е защо.
— Е, каквато и да е причината, ще останат силно разочаровани — каза Хан и се изправи. — Отивам в пилотската кабина да видя дали ще мога да усложня още малко курса на кораба. Няма никакъв смисъл да рискуваме излишно.
В главата на Люк изплува един спомен: Хан и „Сокол“, връхлитащ в центъра на битката с първата бойна станция „Звездата на смъртта“, за да стреля в гръб по изтребителя на Дарт Вейдър.
— Трудно ми е да си представя Хан Соло, който отказва да поеме някакъв риск — усмихна се Люк.
Хан размаха пръст към него:
— Не се надувай толкова много, а си спомни, че защитавам теб, сестра ти, племенничката и племенника ти. Това има значение нали?
Люк се усмихна:
— Туш — призна той и вдигна за поздрав въображаем лазерен меч.
— А като с^ана въпрос — добави Хан, — не е ли дошло времето Лея да получи свой лазерен меч?
Люк вдигна рамене:
— Мога да й направя веднага щом бъде готова — каза той и погледна сестра си: — Лея?
Тя се поколеба и накрая призна:
— Не знам. Никога не съм се чувствала спокойно с тези неща — погледна тя Хан. — Но сигурно трябва да направя усилия.
— Така е — съгласи се Люк. — Талантът ти може да е за друго, но въпреки това трябва да научиш основните неща. Доколкото знам, всички джедаи в Старата република са носили лазерни мечове, дори лечителите и учителите.