— А ако все пак реши да избърза — добави Траун, — ще разберем веднага щом предприеме каквото и да било, и ще имаме достатъчно време, за да ви закараме там, преди да пристигне.
— Ммм — измърмори Кбаот и поглади дългата си брада. Погледът му бе зареян някъде в безкрайността. Пелаеон сдържаше дъха си в очакване и след една дълга минута джедаят рязко кимна: — Много добре. В плана има смисъл. Оттеглям се в покоите си, адмирале, за да избера на коя планета да се появя отново — и с почти царствено кимване към всеки от тях джедаят излезе.
— Поздравления, капитане — адмиралът студено погледна Пелаеон. — Идеята ви, изглежда, допадна на майстор Кбаот.
Пелаеон се насили да отговори на втренчения поглед.
— Приемете моите извинения, адмирале, ако съм проговорил не на място.
Траун се усмихна леко:
— Служили сте твърде дълго под командването на лорд Вейдър, капитане — каза той. — Не бих отхвърлил една полезна идея само защото не идва от мен. В случая не става въпрос за моя пост и самочувствие.
Освен може би когато имате работа с Кбаот, помисли си Пелаеон, но на глас каза:
— Тъй вярно, сър. С ваше позволение, адмирале, ще отида да подготвя съобщенията до Затънтената земя и ногрите.
— Както желаете, капитане. Продължавайте с наблюдението на подготовката на операцията в Слуис Ван — блестящите очи на Траун се приковаха в неговите. — Наблюдавайте ги внимателно, капитане. С планината Тантис и акцията над Слунс Ван ще бъде направена първата крачка по дългия път към победата над бунтовниците. Със или без помощта на нашия майстор джедай.
На теория се предполагаше, че срещите на вътрешния съвет трябва да бъдат по-спокойни и нормални от официалните събирания на Временния съвет. Хан много отдавна бе открил, че всъщност вътрешният съвет може да те върти на шиш със същата ожесточеност, както и по-голямата група.
— Нека да го кажем направо, капитан Соло — започна Борск Фейлия с обичайната си мазна учтивост. — Вие сам, без да се допитате до представител на официалната власт, сте решили да прекратите мисията в Бимисаари.
— Точно така — кимна Хан. — И освен това изложих аргументите си за постъпката.
— Които според мен са изключително разумни и точни — притече се на помощ на Хан сериозният глас на адмирал Акбар. — Задължението на капитан Соло в този момент е било пределно ясно: да защити посланика и да се върне незабавно, за да ни предупреди.
— Да ни предупреди за какво? — пресече го Фейлия. — Извинете ме, адмирале, но аз не разбирам каква точно е заплахата, пред която се предполага, че сме се изправили. Които и да са били тези сивокожи същества, явно не са били сметнати от стария сенат за достатъчно важни, та да бъдат вписани в архивите. Съмнявам се, че една толкова незначителна раса е способна да организира голямо нападение срещу нас.
— Не сме сигурни, че не са били включени в архива поради тази причина — изтъкна Лея. — Може да се дължи просто на недоглеждане или на пропуск.
— Или на съзнателно изтриване на сведенията — добави Люк.
Козината на Фейлия настръхна в знак на леко неверие.
— И защо сенатът на Империята би заличил от архивите съществуването на една цяла раса?
— Не съм казвал, че това е дело на сената — отговори Люк. — Може и самите те да са го направили.
Фейлия изсумтя:
— Твърде невероятно дори ако е възможно.
— Може би съветник Органа Соло ще отговор на този въпрос — спокойно се намеси Мон Мотма и погледна Лея. — Ти беше по-навътре от мен с потока информация в сената на Империята. Възможно ли е да се направи подобно нещо?
— Не знам — поклати глава Лея. — Така и не успях да проникна толкова дълбоко в точните механизми за поддържане и попълване на архивите на сената. Но здравият разум предполага, че няма как да се изгради толкова сигурна система, в която да не може да проникне някой, който достатъчно твърдо е решил да го направи.
— Това все още не дава отговор на въпроса, защо вашите непознати нападатели ще са така решени да се скрият от цялата галактика — вметна Фейлия.
— Може би са разбрали, че Старата република умира — гласът на Лея звучеше леко раздразнено, — и са унищожили всички препратки към себе си с надеждата, че надигащата се Империя може и да не ги забележи.
Фейлия реагираше светкавично, Хан не можеше да го отрече.
— В такъв случай — ботанецът бързо превключи на скорост — може би страхът от едно ново откриване е причина за нападението — погледна към Акбар. — Лично аз не виждам основания на този инцидент да се отговори с военна операция. Да принизяваме нашите велики военни сили до равнището на обикновен дипломатически ескорт, е обида за смелостта и бойния им дух.