— Слушам, адмирале — измърмори Пелаеон и се обърна към екраните пред себе си.
„Химера“ вече бе в орбитата на планетата, огромните турболазерни оръдия на кораба откриха огън и на тактическото изображение започнаха да проблясват малки светлинки, бележещи попаденията. Комуникационните станции на бунтовниците грейнаха за момент и потънаха в тъмнина, индустриалните цели на повърхността на планетата избухнаха ярко, угаснаха и отново проблеснаха с втората ударна вълна. Няколко стари междузвездни кръстосвача тип галеон се появиха откъм десния борд. Изтребителите на „Химера“ нарушиха клиновидния си строй и се спуснаха да пресрещнат нападателите. Далеч пред тях батареите на „Буреносен ястреб“ обстрелваха орбитална защитна станция и когато Пелаеон погледна натам, станцията избухна в пламъци и за секунди се превърна в пара. Битката се развиваше изключително добре. Дори невероятно добре.
Неприятно предчувствие се загнезди в главата на капитана и той реши да провери данните за състоянието на хода на битката в реално време. До този момент бяха загубили само три изтребителя, а звездните разрушители бяха понесли незначителни повърхностни повреди, докато противникът остана без осем кръстосвача и осемнайсет изтребителя. Вярно, че имперските сили превъзхождаха по огнева мощ бунтовниците и все пак…
Бавно и неохотно Пелаеон докосна няколко клавиша на командното табло. Преди няколко седмици бе направил статистическа извадка на бойния профил на „Химера“ за изминалите години. Извади я и я наложи върху сегашните данни.
Не бе сгрешил. По всеки един показател — скорост, координация, ефикасност и точност, екипажът на „Химера“ надминаваше с над 40 — обичайното.
Обърна се, погледна каменното лице на Кбаот и студени тръпки полазиха по гърба му. Така и не бе повярвал напълно на Траун за причините за загубата на битката при Ендор. Не му се искаше да повярва в тях. Но сега вече не можеше да има съмнения.
Макар по-голямата част от вниманието му да оставаше съсредоточено в поддържането на телепатична връзка с другите две бойни части, приблизително на четири светлинни години разстояние, на Кбаот все още му оставаха достатъчно сили, за да постигне тези резултати. Пелаеон си бе задавал въпроса със скрито презрение, какво даваше на стареца правото да си прикачи титлата „майстор“. Сега вече знаеше.
— Пристигна съобщение — докладва свързочникът. — Излетяла е нова група планетарни кръстосвачи със средна далекобойност.
— Наредете на „Буреносен ястреб“ да ги пресрещне — заповяда Траун.
— Слушам, сър. Определихме и местоположението на станцията, от която идват сигнали за бедствие, адмирале.
Пелаеон се отърси от неканените мисли и погледна към холографското изображение. На най-далечната луна от системата проблясваше ново кръгче.
— Предайте на четвърти ескадрон да я унищожи — заповяда той.
— Не — възрази Траун. — Ще си тръгнем много преди да успеят да пристигнат подкрепления. Да оставим бунтовниците да пилеят ресурсите си, изпращайки безполезни сили за помощ. Всъщност — адмиралът погледна часовника — мисля, че вече е време да се изтегляме. Заповядайте на изтребителите да се върнат на корабите, всички да се приготвят за скок веднага щом приберат изтребителите.
Пелаеон натисна няколко клавиша на командното табло и направи бърза предварителна проверка за готовността на „Химера“ да премине на светлинна скорост. Обичайната военна практика изискваше при този тип нападение над цели планети звездните разрушители да играят ролята на подвижна обсадна станция, тъй като въвличането им в пряка светкавична атака, последвана от бързо оттегляне, беше чисто прахосване на силите, а и доста опасно за самите разрушители. Но привържениците на тази тактика явно никога не бяха наблюдавали действията на пълководец като адмирал Траун.
— Заповядайте и на другите две части да прекратят атаката — обърна се към Кбаот Траун. — Предполагам, че сте в достатъчно близък контакт, за да го направите?
— Големи съмнения изпитвате в способностите ми, адмирале — отвърна Кбаот с оше по-дрезгав глас. — Твърде големи.
— Изпитвам съмнения към всичко, което не ми е познато — възрази Траун. — Предайте им, че ще ги чакаме на мястото на срещата.
— Както заповядате — изсъска другият.
Пелаеон погледна към Кбаот. Проверката на способностите му в бойни условия беше нещо необходимо. Но не биваше да се отива твърде далеч.
— Трябва да разбере кой командва тук — тихо каза Траун, все едно четеше мислите на Пелаеон.