— Тъй вярно сър — кимна капитанът, опита се гласът му да прозвучи твърдо.
Адмиралът на няколко пъти бе доказвал, че знае какво прави. И все пак Пелаеон не можеше да не се пита дали Траун съзнаваше могъществото на силата, която бе събудил на Затънтената земя. Великият адмирал кимна:
— Добре. Имате ли някаква информация за минните къртици, за които ви попитах?
— Ъъъ, не, сър — преди година сигурно щеше да му се стори свръхнеобичайно и нереално да разговаря за нещо не толкова спешно посред битката. — Не за такова голямо количество, каквото искате. Мисля, че най-добрата възможност е в системата Атега. Или по-точно, ще бъде, ако намерим начин да решим проблема с интензивността на слънчевото лъчение.
— Проблемът не е толкова сложен — отговори със спокойна убеденост Траун. — Ако скокът се извършва с достатъчна точност, „Съдник“ ще остава пряко изложен на слънчевите лъчи само по няколко минути. Корпусът му със сигурност ще издържи такова натоварване. Нуждаем се от не повече от няколко дни подготовка, за да прикрием илюминаторите и да свалим външните сензори и предавателните съоръжения.
Пелаеон кимна и преглътна следващия си въпрос. Разбира се, нямаше да възникнат обичайните трудности за звезден разрушител, останал без връзка с околния свят. Нали Кбаот беше с тях.
— Адмирале? Траун се обърна:
— Слушам ви, майстор Кбаот.
— Къде са моите джедаи, адмирале? Обещахте ми, че вашите дресирани ногри ще ми ги доставят.
С крайчеца на очите си Пелаеон видя, че Рък настръхва.
— Търпение, майстор Кбаот — отговори Траун. — Подготовката на цялата операция изисква време, но вече всички проблеми са отстранени. Ногрите очакват само подходящото време за действие.
— Добре ще е това време да дойде скоро — предупреди го Кбаот. — Уморих се да чакам.
Траун хвърли поглед към Пелаеон, в червените му очи блесна гняв.
— Както всички нас — спокойно отговори той.
Далеч пред товарния кораб „Волният Карде“ един от имперските звездни разрушители, който се виждаше през предния илюминатор на пилотската кабина, блесна с лъжлива представа за движение и изчезна.
— Тръгват си — обяви Мара.
— Нима! — учудено възкликна зад нея Карде.
— Да — потвърди тя и превключи командния екран в тактическо изображение. — Единият звезден разрушител току-що се прехвърли в хиперпространството, а другите се изтеглят и се готвят да го последват.
— Интересно — измърмори Карде и пристъпи да надникне над рамото й през илюминатора. — Светкавично нападение, бързо оттегляне и на всичкото отгоре със звездни разрушители. Такава акция не се вижда всеки ден.
— Чух, че нещо подобно се е случило в системата Дракузи преди няколко месеца — намеси се вторият пилот, огромен мъж на име Лахтьн. — Същият светкавичен набег и оттегляне, но само с един звезден разрушител.
— Явно започва да се усеща влиянието на адмирал Траун върху стратегията на имперската флота — замислено и с известна загриженост в гласа каза Карде. — Доста странно. Изглежда, поема твърде висок риск според възможния резултат. Чудя се какво ли точно е намислил.
— Нещо сложно — вметна Мара и сама усети горчивината в гласа си. — Траун никога не си е падал по простите неща. Дори и преди битката при Ендор, когато Империята се славеше с пищно и изтънчено коварство, той бе много над другите.
— Не можеш да си позволиш да предприемаш прости ходове, когато територията на Империята постоянно се свива — Карде замълча и Мара усети погледа му върху себе си. — Изглежда, знаеш доста за върховния адмирал Траун.
— Знам това-онова за доста неща — спокойно каза тя. — Затова ме обучаваш за твой помощник, нали?
— Туш — съгласи се той. — Ето още един.
Мара погледна навреме през илюминатора и видя как третият звезден разрушител превключва на светлинна скорост. Остана още един.
— Не е ли време да се раздвижим? — попита тя. — Последният ще изчезне всеки момент.
— Забрави за доставката — каза той. — Останахме тук само защото си мислех, че ще ти бъде от полза да наблюдаваш битката, когато се разбра, че пристигнахме в подходящия момент.
Мара го погледна учудено:
— Какво искаш да кажеш с това „Забрави за доставката“? Те ни очакват.
— Така е — кимна той. — За съжаление в момента цялата система очаква и значително ято стършели от Новата република. Едва ли това е най-подходящият момент да се мотаем наоколо с натоварен с контрабандни стоки кораб.
— Защо мислиш, че ще дойдат? — попита настоятелно Мара. — Както и да го погледнеш, ще пристигнат твърде късно, за да направят каквото и да е.
— Права си, но не в това е смисълът на подобни представления — отговори Карде. — Важното е да се натрупат точки в местната политическа игра, да се покаже сила и по този начин да се успокои населението и някак да се убеди, че подобно нещо няма да се случи никога повече.