— И да обещаят да помогнат да се разчистят разрушенията — добави Лахтън.
— Това се подразбира — сухо се съгласи Карде. — А ние не бихме искали да се намесваме в тази ситуация. От следващата спирка ще изпратим съобщение, че ще се опитаме да извършим доставката другата седмица.
— И все пак не ми харесва — настоя Мара. — Обещахме им, наистина им обещахме.
За кратко се възцари мълчание.
— Такава е стандартната процедура — проговори най-накрая Карде, в гласа му едва-едва пролича любопитство, прикрито от обичайния гладък изискан тон. — Сигурен съм, че те предпочитат доставката им да закъснее, отколкото да изгубят целия товар.
Мара с усилие отблъсна черната пелена на спомените. Обещанията…
— Сигурно си прав — съгласи се тя и отново съсредоточи вниманието си в командното табло.
Докато говореха, и последният звезден разрушител бе извършил скока в хиперпространството, оставяйки след себе си само вбесени и безсилни защитници и повсеместно разрушение. Истинска бъркотия за разчистване и оправяне от политиците и военните от Новата република. Погледна за момент към близките планети. Зачуди се дали Люк Скайуокър ще е сред хората, които Новата република ще изпрати да оправят бъркотията.
— Веднага щом си готова, Мара.
Тя с усилие се отърси от тази мисъл.
— Слушам, сър — присегна се към командното табло. Още не, си каза тихо. Още не. Но много, много скоро.
Подвижната мишена връхлетя върху нея, завъртя се, спусна се отново, после се поколеба, засили се и стреля. Лея завъртя новия си лазерен меч под твърде голям ъгъл и закъсня с част от секундата.
— Ох! — изръмжа тя и отскочи назад.
— Не успяваш да задържиш силата под контрол — каза Люк. — Трябва да… чакай малко.
Присегна се със Силата и спря мишената. Ясно си спомняше първите практически уроци на „Сокол“, когато трябваше да внимава за думите на Бен Кеноби, без да изпуска от поглед мишената. Справянето с двете задачи едновременно не беше никак лесно. Но може би в това беше целият замисъл. Сигурно наученият под напрежение урок се помнеше по-дълго.
— Контролирам я, колкото мога — Лея разтри ръката си, където я бе жилнал бластерът на учебната мишена. — Още не съм придобила точната техника — тя го стрелна с очи: — Или просто не ставам за такива схватки.
— Ще се справиш — твърдо каза Люк. — Щом аз се научих, и то без да владея техниките за самоотбрана, на които са те учили от малка на Алдеран.
— Вероятно в това е проблемът — отвърна Лея. — Нищо чудно старите бойни рефлекси сега само да ми пречат.
— Може и да си права — призна Люк, искаше му се да знае отговора и на този въпрос. — Значи колкото по-бързо ги забравиш, толкова по-добре.
Вратата избръмча.
— Хан е — каза Лея, отстъпи назад от мишената и свали лазерния меч. — Влизай!
— Здравейте — поздрави Хан, пристъпи вътре и погледна подред Лея и Люк. Изглеждаше неспокоен. — Как върви урокът?
— Горе-долу — отговори Люк.
— По-добре не питай — намръщи се на съпруга си Лея.
— Какво се е случило?
— Имперските сили току-що са извършили светкавични нападения в три системи в сектора Слуис — изговори наведнъж Хан. — Едното място се казва Бпфаш, имената на другите две не мога да произнеса.
Люк подсвирна.
— Три наведнъж. Доста самонадеяно!
— Напоследък това е нормално за тях — поклати глава Лея. Около очите й се бяха появили угрижени бръчки. — Замислят нещо, Хан, усещам го. Нещо голямо и опасно — тя махна безпомощно с ръка: — Не мога обаче да се сетя какво може да е.
— Акбар каза абсолютно същото — кимна Хан. — Проблемът е, че няма никакво доказателство. Като махнем стила и тактиката, това са все същите набези в тила, които Империята извършва през последната година и половина.
— Знам — озъби се Лея. — Но не подценявай Акбар, той има невероятни бойни инстинкти. Няма значение, какво говорят някои хора.
Хан я погледна изненадано:
— Ей, скъпа, аз съм на твоя страна, не си забравила, нали?
Тя се усмихна:
— Извинявай. Какви са щетите? Соло сви рамене:
— Не е толкова зле, колкото би могло да бъде. Особено като се има предвид, че са ударили и на трите места с по четири звездни разрушителя. Но и трите системи са твърде разтърсени.
— Мога да си представя — въздъхна Лея. — Нека да позная: Мои Мотма иска да отида там и да ги уверя, че Новата република е в състояние и има желание да ги защити.
— Как позна? — изръмжа Хан. — Чуй вече е подготвил „Сокол“.