— Ще го пратя след няколко минути.
— Слушам, сър.
Люк изключи връзката и се изправи, питайки се разсеяно защо бе взел това решение. Йода нямаше да бъде на Дагоба, нямаше да може да говори с него и да му зададе въпросите, които го тревожеха.
И все пак кой знае!
ГЛАВА 10
— Както виждате — словоохотливо започна Уедж, докато обсипаната с пластмасови и керамични парчета повърхност скърцаше под ботушите му, — бъркотията е доста голяма.
— Вярно — съгласи се Лея.
Прилоша й при вида на огромния кратер сред разпръснатите отломки. Неколцината представители на Новата републиката от нейната група обикаляха наоколо и си говореха тихо с придружителите си от Бпфаш, като от време на време спираха, за да вдигнат някое парче от останките на главната електроцентрала на планетата.
— Колко са загиналите? — попита тя, макар че не беше сигурна дали иска да чуе отговора.
— Неколкостотин в цялата система — отговори Уедж, след като погледна в бележника си. — Можеше и да е по-зле.
— Можеше — Лея неволно погледна нагоре към синьозеленото небе. Наистина можеше да е по-зле, като се имаше предвид, че най-малко четири звездни разрушителя бяха обстрелвали планетата. — И все пак разрушенията са значителни.
— Вярно — кимна Уедж. — Но можеше да бъдат много по-големи.
— Питам се защо са се ограничили с толкова — промълви замислен Хан.
— Всички това се питат — съгласи се водачът им. — Тези дни това е вторият най-често задаван въпрос тук.
— А кой е първият? — попита Лея.
— Нека да позная — Хан изпревари Уедж. — Първият е защо са решили да нападнат първо Бпфаш.
— Улучи — отново кимна Уедж. — Не е като да са нямали по-добър избор. Корабостроителницата в Слуис Ван е на трийсет светлинни години от тук, а там по всяко време има най-малко сто кораба, без да броим самите съоръжения. На около шейсет светлинни години е комуникационната станция в Преситлин, а в радиус сто светлинни години са четири от петте най-големи търговски центъра на Новата република. Само още един ден за отиване и връщане при нормална скорост за звезден разрушител. Така че защо са избрали Бпфаш?
Лея се замисли. Въпросът наистина беше основателен.
— Слуис Вай е доста добре защитен — посочи тя. — С нашите звездни кръстосвани и орбиталните бойни станции на Слуис всеки имперски командир с малко мозък в главата би помислил два пъти, преди да нападне. А всички останали системи са доста по-навътре в територията на Новата република от Бпфаш. Може би не са искали да поемат големи рискове.
— Или са изпробвали новата си предавателна система в бойни условия? — намръщено предположи Хан.
— Не знаем дали имат нова система — усъмни се Уедж. — И преди са предприемали подобни изненадващи координирани нападения.
— Не — поклати глава Хан и се огледа. — Сега разполагат с нещо ново. Някакъв усилвател, който им позволява да излъчват векторни съобщения през защитните полета и шума на битката.
— Не мисля, че е усилвател — каза Лея и по гърба й полазиха студени тръпки. Някъде дълбоко в нея премига тревожен сигнал. — И в трите системи не е било засечено никакво излъчване.
Хан я погледна внимателно и тихо попита:
— Добре ли си?
— Да — промърмори тя и отново потрепери. — Спомних си, че когато Дарт Вейдър ни бе затворил на Беспин, Люк знаеше какво става с нас независимо къде се намираше. Говореше се, че императорът и Вейдър притежават същите способности.
— Да, но и двамата не са живи — напомни й Хан. — Поне Люк така казва.
— Знам — отговори тя. Тревожното усещане се бе усилило. — Но ако имперските сили са намерили нов джедай, който да е достатъчно могъщ в тъмната страна на Силата?
Уедж вървеше доста пред тях, но сега се спря и се обърна:
— За Кбаот ли говорите?
— Моля? — намръщи се Лея.
— Хорус Кбаот — повтори Уедж. — Стори ми се, че споменахте джедаите.
^ — Да — кимна Лея. — Кой е Хорус Кбаот?
— Беше един от най-известните майстори джедаи в годините преди основаването на Империята — отговори Уедж. — Предполагаше се, че е изчезнал преди началото на Войните на клонингите. Преди няколко дни чух, че се е появил отново и се е установил в някакъв далечен свят на име Джомарк.
— Да, бе — изсумтя Хан. — И е стоял със скръстени ръце по време на бунта?
Уедж вдигна рамене:
— Повтарям това, което чух, генерале. Не съм го измислил.
— Може да попитаме Люк — предложи Лея. — Сигурно знае нещо. Готови ли сме да продължим нататък?