— Да — кимна Уедж. — Въздушните плъзгачи са ей там… Гъделичкащото усещане за тревога в съзнанието на Лея изведнъж избухна в ясно предчувствие за надвиснала беда.
— Хан, Уедж, наведете се!
На ръба на кратера се появиха десетина познати сивокожи същества.
— Скрийте се! — извика на останалите представители на Републиката в кратера Хан точно когато нападателите извадиха бластерите си.
Той дръпна Лея за китката и я бутна зад ограниченото прикритие, което им предлагаше защитната броня на реактора на електростанцията, смачкана и потънала наполовина в земята след обстрела на имперската флота. Уедж се втурна след тях и се блъсна в Лея.
— Извинявай — задъхано прошепна той, извади бластера си и внимателно се надигна да погледне над импровизираното прикритие. Едва успя да подаде глава, когато изстрел от бластер отчупи парче от метала точно до лицето му и той се метна обратно назад.
— Не съм сигурен — каза той, — но ми се струва, че ще си имаме сериозни неприятности.
— Прав си — съгласи се намръщено Хан.
Лея се обърна към него. В едната си ръка той държеше бластера, а с другата закачаше на колана предавателя.
— Взели са си урок от миналия път. Сега заглушават всички канали.
Лея потрепери. Нападнати тук, без връзка с останалите, бяха напълно безпомощни, изолирани от всякаква възможна подкрепа. Инстинктивно посегна да погали корема си, но вместо това хвана дръжката на лазерния меч. Стисна го здраво и решителност замени страха й. Пълноправен джедай или не, достатъчно обучена или не, тя нямаше да се предаде без бой.
— Изглежда, сте се сблъсквали с тези типове и преди — каза Уедж, надигна се леко и стреля към нападателите.
— Срещали сме се — изръмжа Хан, опитвайки се да намери удобна позиция за точна стрелба. — Но така и не разбрахме какво искат.
Лея докосна копчето за включване на лазерния меч, не бе сигурна дали има достатъчно умения, за да парира изстрели от бластер, но спря внезапно. През шума на изстрелите и попаденията им в металната броня до нея достигна нов, много познат звук.
— Хан!
— Чух — отговори той. — Браво, Чуй!
— Какво става? — попита Уедж.
— Бръмченето, което чуваш, идва от „Сокол“’ — обясни Хан и се облегна назад, за да погледне нагоре. — Разбрал е, че ни заглушават, и е събрал две и две. Ето го!
С пронизителен рев познатата форма на „Хилядолетен сокол“ се спусна над тях. Направи кръг, без да обръща внимание на безполезните изстрели с бластер от долу, и тромаво се приземи между тях и нападателите. Лея надникна внимателно над преградата и видя как стълбичката на кораба бавно се спуска.
— Браво — каза Хан, който надничаше над рамото й. — Добре, аз тръгвам пръв и ще ви прикривам от стълбата. Лея идва след мен, а ти, Уедж, си последен. Внимавайте, онези може да се опитат да ме заобиколят и да минат отстрани.
— Разбрано — кимна Уедж. — Тръгваме веднага щом си готов.
— Добре — Хан понечи да се изправи.
— Чакай малко — внезапно каза Лея и го хвана за ръката.
— Нещо не е, както трябва.
— Точно така, стрелят по нас — отбеляза Уедж.
— Не, сериозно — прекъсна го Лея. — Нещо не е наред.
— Какво? — намръщено я попита съпругът й. — Хайде, Лея, не може да стоим тук цял ден.
Лея стисна зъби, опитваше се да проследи трепкането в нея. Още беше неясно… Изведнъж й просветна:
— Чуй! Не мога да доловя присъствието му на борда.
— Сигурно защото е твърде далеч — каза Уедж с едва прикрито нетърпение в гласа. — Хайде, докато се наканим да тръгнем, може и да взривят кораба.
— Чакай малко — изръмжа Хан, без да откъсва погледа си от Лея. — Засега няма за какво да се безпокоим, те използват само ръчни бластери. А ако нещата загрубеят, Чуй винаги може да стреля — и спря внезапно с озадачено изражение.
Лея изведнъж се сети какво си мислеше.
— Въртящото се оръдие на долната палуба — довърши изречението тя. — Защо не го използва сега?
— Добър въпрос — мрачно отбеляза Хан. Надигна се пак и внимателно огледа кораба. Когато отново се отпусна зад прикритието, на устните му играеше горчива усмивка.
— Отговорът е много прост. Това не е „Сокол“.
— Какво? — възкликна Уедж, долната му челюст увисна изненадано.
— Абсолютно копие — отговори Хан. — Не мога да повярвам, тези типове са успели да изкопаят отнякъде работещ изтребител YT-1300.
Уедж подсвирна леко:
— Явно наистина са ви вдигнали мерника.
— Да, и аз все повече се убеждавам — каза Хан. — Някакви предложения?
Водачът им погледна иззад прикритието:
— Предполагам, че бягството не се брои.
— Нали стоят на ръба на кратера и само чакат да се покажем, за да ни заловят.