— Добре — уморено кимна съпругата му и се отпусна на мястото на втория пилот. — Въпреки военачалническите си умения Акбар не притежава достатъчно изтънченост, за да бъде добър политик. А и откак Фейлия му ходи по петите… — сви рамене с неудобство. — Той просто се опитва да си опази територията.
— Аха, но ако се опитва да държи Фейлия по-далеч от военните, е тръгнал в напълно погрешна посока — изръмжа Хан. — Половината от тях вече са твърдо убедени, че трябва да слушат Фейлия.
— За съжаление често се получава така — въздъхна Лея. — Обаяние и амбиция, много опасно съчетание.
Хан се намръщи. В гласът й бе доловил нещо странно.
— Какво имаш предвид под „опасно“?
— Нищо — погледна го виновно. — Съжалявам, казах го, без да се замисля.
— Лея, ако знаеш нещо…
— Не знам нищо — прекъсна го тя с тон, който предупреждаваше да не зачеква повече тази тема. — Просто някакво предчувствие. Струва ми се, че Фейлия иска много повече от мястото на Акбар като върховен главнокомандващ. Но това е сзмо усещане.
Също като предчувствието й, че Империята подготвя някакъв голям удар…
— Добре — примирено каза той. — Приключи ли със задачите си тук?
— Доколкото е възможно — в гласа й отново се усети умора. — Възстановяването ще отнеме доста време, но с организацията на работата трябва да се започне от Корускант — тя се облегна в креслото и затвори очи. — Конвои товарни кораби с нови съоръжения, специалисти, допълнителна работна ръка, всякакви такива неща.
— Аха — кимна Хан. — Предполагам, че гориш от нетърпение да се върнеш и да задвижиш нещата.
Тя отвори очи и му хвърли озадачен поглед:
— Изглежда, ти нямаш такова намерение?
Хан замислено погледна екраните, които показваха космодрума.
— Е, всички очакват ти да се заемеш точно с това. Така че може би трябва да направиш нещо друго.
— Какво?
— Не знам. Да измислиш къде може да отидеш, така че никой да не се сети да те търси там.
— И после? — заплашително попита тя. Хан несъзнателно се стегна:
— Да се скриеш там за известно време.
— Знаеш, че не мога да го направя — отговори тя точно както бе предполагал. — В Корускант си имам задължения.
— Имаш задължения и към себе си — възрази той. — Да не говорим за близнаците.
Тя го погледна навъсено:
— Не е честно.
— Не е ли?
Лея се извърна с неразгадаемо изражение на лицето.
— Не мога просто така да избягам, Хан — тихо промълви тя. — Не мога. В Корускант имам толкова неща за вършене.
Хан стисна зъби. Напоследък твърде често спореха по този въпрос.
— Добре, ако ти трябва само връзка с Корускант, защо не отидем някъде, където има дипломатическа мисия на Новата република. Така можеш да си в течение на това, какво става в съвета.
— А откъде можем да сме сигурни, че тамошният посланик няма да ни предаде? — поклати тя глава и измърмори: — Не мога да повярвам, че говоря така. Все едно отново сме бунтовници, а не представители на законно избрано правителство.
— А кой казва, че посланикът трябва да знае за нас? — попита Хан. — На „Сокол“ имаме дипломатически приемник и можем сами да получаваме и да предаваме съобщения.
— Само ако успеем да се доберем до кодовете на местната мисия — напомни тя — и да ги вкараме в нашия приемник. А това не е толкова лесно.
— Ще намерим начин — настоя Хан. — Така и Акбар ще получи малко време да проследи откъде изтича информация.
— Прав си — замисли се Лея и бавно поклати глава. — Не знам. Кодовете на Новата република са почти непробиваеми.
Хан изсумтя:
— Не ми се иска да те разочаровам, скъпа, но в цялата галактика свободно се мотаят хакери, които могат да излапат правителствените кодове за закуска. Само трябва да намерим някой от тях.
— И да му платим огромна сума? — сухо каза Лея.
— Е, да — съгласи се Хан, мислейки напрегнато. — От друга страна, дори хакерите понякога дължат услуга на някого.
— Така ли? — погледна го подозрително Лея. — Да не би да познаваш някого?
— В интерес на истината — да — Хан облиза устни. — Проблемът е, че ако имперските сили са си свършили както трябва предварителните проучвания, вероятно също знаят за него и той е под наблюдение.
— Което ще рече…
— Което ще рече, че трябва да намерим някой, който има контакти с хакери — той се присегна към командното табло и включи предавателя на „Сокол“. — Антилис, тук е Соло. Чуваш ли ме?
— Тъй вярно, генерале — незабавно отговори Уедж.