Не! — извика Люк и картината изчезна също така внезапно, както се бе появила.
Отново бе в пещерата на Дагоба, косата и туниката му бяха мокри от пот, от предавателя в ръката му се чуваше неистово електронно пиукане. Той потрепери, пое си дълбоко въздух и стисна здраво лазерния меч, сякаш за да се увери, че е все още в ръцете му.
— Всичко… — думите излизаха трудно от пресъхналото му гърло и той опита отново. — Всичко е наред, Арту. Добре съм — увери той дроида. Млъкна, опитваше се да се пребори с объркването, да си спомни какво правеше тук. — Още ли улавяш електронния сигнал?
Арту изпиука положително.
— Навътре ли е? Още едно пиукане.
— Добре — въздъхна Люк.
Завъртя меча в ръката си, избърса потта от челото си и предпазливо тръгна напред, като се опитваше да гледа едновременно във всички посоки. Сякаш вече бе преминал през най-лошото, което можеше да му предложи пещерата. Не се появиха други видения, той продължи уверено навътре и най-накрая Арту сигнализира, че е пристигнал.
Уредът, след като успя да го измъкне от калта и мъха, му поднесе разочарование — леко сплеснат цилиндър, малко по-дълъг от дланта му. На едната му страна имаше пет триъгълни ръждясали бутона, а на другата някакви странни непознати надписи.
— Това ли е? — попита Люк. Не му харесваше идеята, че е изминал толкова много път за нещо толкова незначително на вид. — И няма нищо друго?
Арту избипка положително и изсвири нещо, което можеше да бъде само въпрос.
— Не знам какво е — отговори Люк. — Може би ти ще го познаеш. ПотраЙ малко, излизам.
Пътят назад не бе приятен, но мина без особени премеждия. Той се измъкна изпод корените на дървото, пое дълбоко относително свежия блатист въздух и въздъхна с облекчение.
За своя изненада забеляза, че докато е бил в пещерата, навън бе станало тъмно, смущаващото видение от миналото сигурно бе траяло по-дълго, отколкото му се бе сторило. Арту бе включил светлините на изтребителя, лъчите пробождаха мъглата отпред. Тръгна към кораба, като си проправяше мъчително път през гъстата растителност.
Арту го чакаше и тихо пиукаше. Пиукането премина в облекчено бипкане, когато Люк излезе на светло, и малкият дроид започна да се поклаща напред-назад като развълнувано дете.
— Успокой се, Арту, добре съм — увери го Люк, клекна до него и извади от джоба си сплескания цилиндър. — Какво ще кажеш?
Дроидът изцвърча замислено, горната му част се завъртя, за да погледне цилиндъра от различни ъгли. Внезапно цвърченето мина в развълнувано електронно пиукане.
— Какво? — попита Люк, опитвайки се да вникне в канонадата от звуци, и кисело си помисли, че Трипио никога не е наоколо, когато има нужда от него. — Намали малко, Арту. Не мога да… забрави — прекъсна го той, изправи се и се загледа в околния мрак. — Май няма никакъв смисъл да висим още тук.
Погледна назад към пещерата, към мрачния й вход и потрепери. Не, нямаше никаква причина да останат, а се сещаше поне за едно много добро основание да заминат веднага. Дотук с идеята, помисли си той навъсено, че на Дагоба може да намери отговори на въпросите, които го измъчваха. Би трябвало да се сети за това още на Корускант.
— Хайде — обърна се към дроида. — Да те настаним на мястото ти. Може да ми кажеш за какво става въпрос, и на път за дома.
Докладът на Арту за цилиндъра бе много кратък и твърде безполезен. Малкият дроид не познаваше дизайна, не можеше да разгадае функциите на устройството по резултатите от своите измервания и дори нямаше представа, на какъв език е надписът. Да не говорим за значението му. Люк започваше да се чуди за какво е било цялото предишно вълнение на дроида, когато на компютърния екран пред него се показа последното изречение.
— Ландо? — изненада се Люк и отново прочете думите. — Не си спомням да съм виждал Ландо с такова нещо.
По екрана се появи отговорът на Арту.
— Да, знам, че по онова време бях доста зает — съгласи се Люк и несъзнателно преплете пръстите на изкуствената си дясна ръка. — Не можеш да разполагаш с много свободно време, когато ти слагат нова ръка. А той даде ли го на генерал Мадийн, или просто му го показа?
На екрана се изписа обърканият отговор на дроида.
— Няма значение — успокои го Люк. — Предполагам, че и ти си бил затрупан с работа.
Хвърли поглед към екрана, зад тях Дагоба се бе стопила в едва видим полумесец. Отпърво възнамеряваше да отиде право в Корускант и да изчака Лея и Хан да се върнат от Бпфаш, но както разбра, задачата им там можеше да продължи няколко седмици. А Ландо го бе канил доста пъти да посети новата му мина за редки руди на свръхгорещата планета Нклон.