Радостната искрица, озарила тъмните очи на непознатия, угасна.
— В чии ръце се намираше тогава елмазът? — запита той бързо.
— Това нямам право да ви кажа.
— О, дявол да го вземе! Ами ако сам ви назова името му, ще потвърдите ли, че съм прав? Този камък ви е бил предложен от собственика на тукашната пристанищна кръчма „Утробата на кита“, мистър Уудро Крейг, не е ли тъй?
Лоусън вдигна рамене.
— Слушайте, мистър Лоусън, ще ви открия нещо повече от това, което казах. Отначало беше откраднат синият елмаз, а след това крадците заграбиха цяло съкровище — повече от двадесет скъпоценни камъни! Всички те общо струваха баснословна сума — шестдесет хиляди фунта стерлинги! Може би като открия следите на елмаза, ще намеря и другите. Имайте в мен поне мъничко доверие и ми кажете, че не се лъжа: камъка ви предложи да закупите Уудро Крейг, вярно ли е? Или… може би това е направил някой… таен съучастник на Крейг! О, знам аз кой е неговият съучастник! Това е една важна личност в града! Името му е сър…
— Ех, Роджърс, сега послушайте мене, стареца. С единия крак аз съм вече в гроба и най-добре от всички знам колко кал и кръв са полепени по блестящите стени на елмазите и брилянтите. Този камък отдавна мина през ръцете ми и аз не желая да разравям миналото и да намесвам живи хора в старите тайни. Нека камъкът си лежи спокойно на дъното на някой сандък. И вас също съветвам: забравете го. Този камък не ще ви донесе щастие.
— Мистър Лоусън, дали не се страхувате, че ще хвърлите сянка върху името на вашите бивши господари? Уверявам ви, то ще си остане неопетнено. Кажете, не остави ли покойният собственик на фирмата наследници, които биха могли да ви дадат право да ми откриете всичко, което е било известно на фирмата относно този камък?
— Мистър Харди остави една дъщеря. Можете да се обърнете към нея. Тя живее на дванадесет мили от Бълтън, в имението Ченсфилд, и сега се нарича лейди Емили Райланд.
По челото на непознатия изби пот. Той го избърса с кърпичка. При този жест Лоусън забеляза, че на лявата ръка на непознатия липсва безименният пръст.
— Заклевам ви в името на бога — каза тихо търговецът, — не говорете никому за нашия разговор. Една непредпазлива дума ще погуби и вас, и мен!
2
Шефът на най-голямата бълтънска юридическа кантора „Томпсън и син“, кралски адвокат и учен сарджънт29 мистър Уйлям Томпсън седеше в домашния си кабинет и внимателно разучаваше натрупаните върху писалището му книжа. Той толкова се бе задълбочил в заниманията си, че не забелязваше как старият му слуга от време на време се приближава до масата и сваля с щипците угарките от фитилите на двете свещи, поставени в масивния свещник.
Книжата, лежащи пред доктора по право, можеха да разкажат интересната история за възникването и дейността на „Северобританската търговска компания“. Отскоро тази фирма бе станала най-важният клиент на юридическата кантора „Томпсън и син“. Документите свидетелствуваха за безупречното и блестящо състояние на работите на компанията. Търговският директор на фирмата, мистър Ралф Норуард, отдавна поддържаше с мистър Томпсън приятелски отношения.
Адвокатът знаеше, че инициатор и главен собственик на фирмата е новата важна личност в града — сър Фредрик Джонатан Райланд. Този титулувай благородник се бе установил в Бълтън едва преди четири години. Надарен, изглежда, с изключителна енергия и предприемчивост, неотдавна той наследи родовото имение Ченсфилд и титлата виконт, но явно не бе склонен да се ограничи само с традиционните забавления на благородник — война, лов и клюкарство. Той успя да увлече в своите замисли и почтения, уважаван от всички търговец Норуард.
С парите, които вложи в работата сър Фредрик Райланд, бяха построени голям въжарски завод, фабрика за корабни платна, разширена бе „Бълтънска сукнена манифактура“, закупени бяха първите три кораба.
Вложеният в тези предприятия капитал след четири години вече донесе приходи и даде възможност на сър Фредрик да разшири малкото си имение в Северна Англия. В новопридобитите земи той започна нова доходна работа — тънкорунно овцевъдство.
Трите кораба предприемаха далечни плавания и продължаваха да увеличават печалбите на фирмата, а обширните цехове на новите манифактури30 вече доставяха тънки сукна за мундирите на офицерите от кралската армия, шаяци за презокеанските колонисти, корабни въжета и платна. Пуснатите от фирмата в твърде ограничено количество акции се котираха високо и неотдавнашната борсова паника през 1771–1772 година не засегна репутацията на „Северобританската компания“.