Выбрать главу

Старият слуга отвлече господаря си от четенето на книжата.

— Мистър Самюел Ленди и мистър Робърт Патерсън — доложи той, като открехна вратата.

След като избърса с копринена кърпичка запотеното си от работа голо теме, мистър Томпсън свали от кръглата подставка старомодна перука с внушителни размери, с дълги букли, без сплитка отзад. Старият адвокат нахлузи пред огледалото перуката на главата си, от което тя стана изведнъж прекалено голяма в сравнение с хилавата му фигура. Това мощно украшение на главата придаваше на мистър Уйлям прилика с лъв, по-очно с онова къдраво домашно животно, което тщеславните му господари правят с помощта на ножицата да прилича на царя на животните.

Мистър Томпсън завари двамата джентълмени в гостната в компанията на своя син Ричард, съсобственик на кантората; те бяха дошли за традиционната игра на карти.

Разтворената маса за игра на карти с още незаличени резултати от последния крибедж31 върху зеленото сукно, с цветни тебешири и кръгли четчици, с две неразпечатани колоди карти и тежък бронзов свещник на средата очакваше партньорите. До нея, върху малка масичка край разпалената камина се подгряваше пунш в обемист съд, напомнящ бъчвичка с капаче. В стаята вече се разнасяше съблазнителният аромат на уханни подправки. Край масичката шеташе слугата, нареждайки студено говеждо месо, сирене, стриди и бисквити.

Мястото на отсъствуващия приятел на семейството, пастор Редлинг, зае на игралната маса мистър Томпсън младши, двадесет и осем годишен джентълмен с много грижливо подредена прическа от собствени коси като на Чарлз Грандисън, герой на един знаменит роман… По време на играта и четиримата джентълмени пазеха мълчание — обясняваха се с жестове и любезни усмивки. Те презираха обичайните вицове и подмятания, които съпровождат игрането на карти между по-малко изискани картоиграчи.

Когато обаче бъчвичката с капачето наполовина се изпразни, а лицата на партньорите почти добиха цвета на питието, разговорът се поразвърза. От събитията на европейската война, току що завършила с разделянето на Реч Посполита между Русия и Прусия, господата преминаха на теми от родната политика.

— Тежки времена! Опасността нараства и трябват силни ръце, за да се спасят жизнените интереси на Англия — говореше банкерът мистър Самюел Ленди, човек на около петдесет и пет години, с дълга, старинна кройка дреха. — светът се разтърсва, ние живеем върху вулкан. Америка е вече почти за губена за нас колония. Нейните дейци — всички онези адамсовци, джеферсъновци и франклиновци — водят срещу нас открито враждебна политика и сблъскването с дракона на американската революция е неизбежно. Това е още по-опасно, защото населението на Франция се вълнува, нейните бедни селяни се бунтуват, градовете въстават, а Париж стана център на безбожни и подстрекаващи учения. Руската царица Екате рина всяка година разширява владенията си и на юг, и на запад. Нейният флот смаза могъществото на турците. Древната Порта е обречена. Това е опасно… — като отпи порядъчна глътка, той продължи: — световният котел кипи. Сега на Англия са необходими твърди, здрави ръце. Трябва да успеем да измъкнем от този котел най-тлъстите парчета, докато други не са ги грабнали. Аз не виждам твърдост в действия та на нашето правителство. Налага се понякога да бъдеш вълк в овча кожа, но не бива да си овца във вълча кожа. Това е позор! Аз казвам: не трябва да се продължава с тази снизходителност спрямо американските колонисти. Ние можем съвсем да загубим Америка.

Синът на адвоката, мистър Ричард Томпсън, слушаше стария банкер със зле прикрито негодувание.

— Намирам — произнесе той решително, — че нашата политика в колониите е наистина вълча. Колонистите в Америка искат сами да бъдат господари на страната си, която нашето правителство, лордовете Бют и Гренвил, се стреми да обсеби.

Мистър Ленди се намръщи и вече се готвеше да възрази сериозно на разпаления противник на лордовете Бют и Гренвил, когато едно ново лице влезе в гостната. Това беше закъснелият за партията пикет викарий32 на бълтънската катедрала, преподобният мистър Томас Редлинг. Закъснението си господин викарият обясни с това, че присъствувал на семеен празник у един почетен енориаш.

— Много приятен ден прекарах днес в чифлика на лорд Фредрик Райланд! Преди две години господ благослови младата двойка с прекрасен младенец. То е мое кръщелниче, на рекох го Чарлз. Днес съпрузите Райланд празнуваха рождения ден на своето дете… Драги мистър Уйлям! Сър Фредрик ме замоли да ви предам пожеланието му за добро здраве.

вернуться

31

крибедж — игра на карти, разпространена през XVIII век. — Б. пр.

вернуться

32

викарий — помощник на епископа или на енорийския свещеник. — Б. пр.