Выбрать главу
Пристанището на Калкута, 3 март 1768 година

И тъй, двата трюма на «Офейра» приеха последните тонове товар. Бригантината ще достави в Европа твърде ценни стоки — къпи бои за тъкани, благородни метали на кюлчета, скъпоценни камъни за холандските златари, коприна за модните дами в родината и лекарства за аптекарите в Европа. По-голямата и най-ценна част на товара — реброто на кюлчета и прекрасните скъпоценни камъни — принадлежат на мистър Харди.

Пасажерите вече заеха местата си в каютите. Бригантината е толкова малка, че ние ще трябва да се задоволяваме с услугите на екипажа — на собствена прислуга няма място. Мис Емили, дъщерята на мистър Харди, е наистина една очарователна млада лейди! Струва ми се, че на същото мнение е и мистър Райланд. Впрочем моят клиент е неразговорлив и не особено учтив с мен.

Утре на разсъмване вдигаме котва. Другите кораби от нашия керван се товарят наблизо. Въоръжените конвойни кораби вече ни очакват на океанския рейд39. Керванът се състои от осем търговски и четири охраняващи кораба. Въоръжени са и търговските кораби — на нашата бригантина видях два медни топа. Всевишният да ни пази при дългото пътуване!

Бенгалският залив. На борда на «Офейра», 5 март

Днес се сбогувахме с устието на свещения Ганг. Втори ден как плаваме и величавата делта на реката, ниското крайбрежие със своята пищна зеленина и масивни пагоди вече изчезват от хоризонта. Океанът е спокоен, засега пътешествието е много приятно. Керванът държи курс към Мадрас.

Напред плава трипалубният, въоръжен със сто топа кораб «Хямпшир», пристигнал в нашите води от Западна Индия. Той пътува за Плимът — значи, до края на рейса ще бъдем под неговата сигурна защита. Две леки фрегати охраняват фланговете на кервана, една корвета завършва корабната редица. Нашата бригантина е на опашката на кервана под охраната на топовете на корветата.

Вчера целия ден прекарах на палубата в разговор с мистър Харди, за когото ще запазя завинаги най-приятни спомени. Моят събеседник ме зарадва със съобщението, че шефът на бълтънската юридическа кантора господин Томпсън старши и той били не само земляци, но и другари от училищната скамейка. Между тях имало дори далечно родство. През последните тридесет години старците, намирайки се в различни части на земното кълбо, поддържали редовна кореспонденция. В нея взели участие и децата, след като мистър Харди изпратил на стария си приятел своя акварелен портрет, на който бил изрисуван заедно с дъщеря си. Скоро бащата и дъщерята получили в отговор портрета на мистър Уйлям Томпсън със сина му Ричард. Младите се харесали отдалеч и родителите смятат годежа им, официално още неразгласен поради различие във вероизповеданията им, за работа, окончателно решена. Предстоящият брак на Ричард с мис Емили е също една от причините, подтикнали мистър Харди да побърза със заминаването си за Англия.

Вчера младият Фредрик Райланд успя да извади от водата и поднесе на мис Емили последният лотосов цвят в устието на Ганг. Докато ние с мистър Харди разговаряхме, сър Фредрик и нашият любезен капитан посвещаваха мис Емили в тайните на мореплавателното изкуство. Сър Фредрик Райланд е много спокоен, уверен в себе си човек. Държи се с голямо достойнство. Лицето му е приветливо, чертите издават благородство. Има красив орлов нос, тъмни коси…“

Тук тетрадката малко е пострадала. В нея има много измокрени страници, тук там редовете почти са размити — прекъсна четенето си мистър Томпсън.

— Струва ми се, че е пострадал само усърдният панегирик за мистър Райланд. Тази загуба не ми изглежда непоправима — заядливо произнесе мистър Ленди. — Молим ви да четете по-нататък, където текстът е по-четлив.

Мистър Томпсън продължи:

— „…има къси бакенбарди. На кораба почти няма работа, с която той да не може да се справи. Същевременно неговата ученост и познаването на индийските народи с тяхното тайнствено магическо изкуство го правят неоценим събеседник, когато благоволи да наруши своята необщителност.

Бенгалският залив, 17 март

Престояхме две денонощия на рейд в Мадрас, без да слезем на брега: в града свирепствува вариола. Наближаваме бреговете на Цейлон. Задържат ни сложните маневри с голям брой плавателни съдове. Затова пътуваме малко по-бавно от единичните кораби.

Пристанището на Коломбо, Цейлон, 25 март

Плаването е благополучно. Минахме протока и се любувахме на приказните красоти на Цейлон.

Ако владеех перото като поет, бих посветил на Цейлон голяма поема. Винаги ме е учудвало защо хората се заселват в пустини и сред скали, когато по света има такива райски места като Цейлон, където населението не е особено гъсто.

вернуться

39

рейд — водното пространство при входа на пристанище, защитено от вятъра и вълните. — Б. пр.