Измина точно един месец, откакто делим със сър Фредрик тази каюта, но аз го познавам все тъй малко, както в деня на нашето запознаване.
Впрочем в присъствието на мис Харди той е не само блестящо учтив, но и става твърде щедър на разкази и остроумни шеги. Вчера, с настъпването на тъмнината, той развличаше бащата и дъщерята, като им обясняваше изкуството да се направлява кораб по небесните светила. През време на обясненията му лицето на мис Харди с големи, изразителни очи устремени към звездното небе, беше тъй прекрасно, че в гласа на сър Фредрик се появиха нови, несвойствени нему нежни нотки. Младата лейди го слушаше като омагьосана и това вдъхновяваше разказвача. Тя самата много е пътувала и въпросите, които задаваше, свидетелствуваха за нейната наблюдателност и жив ум.
Ако не беше календарът, на който вечер зачерквам дните, бих объркал броенето на съвсем еднаквите денонощия. Те започват и свършват с еднообразния звън на корабната камбана40; тези звуци съпровождат всички събития в корабния ни живот.
Днес на запад изчезнаха очертанията на Малдивските острови. Попътният вятър благоприятствува плаването и скоростта на движението се удвои. Сега ние взимаме средно по пет шест възли41, което прави към сто и четиридесет мили в денонощие. Мистър Райланд намира, че за голям керван това е добра скорост. Спътника си аз почти не виждам в каютата. Той прекарва по цели дни на палубата или в долната каюта, в компанията на мистър Харди и дъщеря му. Съдейки по погледите, с които мис Емили посреща всяко негово появяване, аз се боя, че мистър Ричард Томпсън по-късно ще съжалява, задето не е бил на борда през тези дни!
Наоколо е открито море. След няколко дни ще хвърлим котва край остров Ил дьо Франс или както още го наричат — остров Маврикия. Вече сме на ширината на южния край на Мадагаскар. Много голяма горещина.
Бордът на «Офейра», 12 април
Дните ми се струват безкрайни, но мис Емили в мое присъствие се оплакваше на баща си, че времето летяло с невероятна бързина. Горкият мистър Ричард!
Вчера край остров Маврикия попълнихме запаса от прясна вода. Пренесоха я в бъчвички с помощта на лодки. Корабите стояха няколко часа на открит рейд, на една миля от хълмистия остров. Сър Фредрик и мис Харди слязоха на брега и посетиха френския губернатор на острова. Нощта беше задушна, с някаква гореща мъгла от изпарения, и звездите блестяха необикновено силно. Сър Фредрик казва, че това предвещавало разваляне на времето. Вечерта, когато се разделяха, мис Харди задържа ръката си в неговата. О, младост моя, колко далече си ти!
Според предсказанието на капитана наближава буря; барометърът спада. Задухата е нетърпима. Духа горещ североизточен вятър. Мистър Райланд го нарича бейдевинд по, отношение на нашия курс. От остров Маврикия и от още няколкото малки острова на същия архипелаг ни отделят вече триста мили. Държим курс към южния край на Африка; наближаваме водите на Мадагаскар.
Преди един час на хоризонта бяха забелязани платната на два неизвестни кораба. Скоро ги изгубихме от погледа си, понеже поради облаците видимостта намаля. Сутринта далеч на север мина някаква шхуна, която държеше курс срещу нас. Не можахме да различим флага й.
Мис Емили е развълнувана и не забелязва никого и нищо наоколо си. По всичко изглежда, отношението й към мистър Ричард е било само една наивна, почерпена от модните сантиментални книжки «възвишена симпатия». А срещата й с мистър Райланд за пръв път е разбудила в сърцето й истинска женска любов. Това схваща и самият мистър Харди, който е много смутен и объркан от неочакваните обстоятелства, заплашващи да объркат всичките му отдавна кроени планове. Но мигар днес децата на нашия плачевен век постъпват съобразно помислите на родителите си? Впрочем мистър Харди не може да не отдава дължимото на ума, дарбите и безупречното поведение на сър Фредрик Райланд. Пък и трябва ли да се забравя, че все пак той е «сър»42, а може би и «милорд»43 и го очаква блестящо бъдеще в родината на неговите прадеди!
Засега обаче да даде бог на всички ни благополучно да издържим бурите и другите трудности на пътя и да стъпим здрави и читави на земята на нашата родина…“
40
Камбаната се бие всеки половин час. Двоен удар означава един час, един удар — половин час. Дежурният следи за времето по пясъчен часовник. — Б. пр.
41
възел — мярка за скоростта на кораба, равняваща се на една миля (1852 м) в час. — Б. пр.
42
сър — вързано с името, означава титла на английски дворянин, рицар или баронет. Думата «сър» служи и като обръщение на низшестоящите към по-високопоставени лица, по-специално на децата към своя баща — Б. ав.
43
милорд — обръщение към лица, които имат лордско достойнство (барони, виконти, графове и херцози). — Б. ав.