По-нататъшният текст на няколко страници е много нечетлив — дигна очи към слушателите мистър Томпсън. — но тъй като именно следващите страници, покрити с мастилени петна и зацапвания, съдържат описанието на най-драматичните събития в това нещастно плаване, ще положа всички усилия, за да ви прочета все пак тези места, защото те правят чест на добрите чувства на автора… Франсис, добавете още свещи!
О, моя възлюблена дъще! Перото е безсилно да опише всички ужаси, които нещастният ти баща преживя през тези злополучни дни! Ръцете ми треперят и с мъка държа лошо подостреното перо. Но събрах сили, за да възпроизведа в тази тетрадка страшната картина на гибелта на нашия кораб. Боже, смили се над скърбящата ми душа и прости ми тежките прегрешения, волни и неволни. Навярно чистите молитви на моята дъщеря са спасили живота ми, който отсега нататък съм готов да посветя на молитва за вечното успокоение на загиналите приятели! Амин!
Вечерта на 18 април, унасян от равномерното клатушкане на кораба и от непоносимата жега, аз съм заспал дълбоко в каютата си. В това време към опашката на кервана ни се промъкнали френски призоньори44 и се опитали да отрежат нашите два кораба.
Ала съпровождащата ни корвета се обърнала с борд към единия от вражеските кораби и дала по него залп с гюллета и брандскугели45 от всичките си бордови оръдия. В съня този страшен залп ми се стори като оглушителен трясък от гръм и ме накара в миг да скоча от леглото.
Когато сънен, нищо не разбирайки, изтичах на палубата, видях барутния дим и обзетия от пламъци кораб на противника; той плуваше право към нас! Нощта беше озарена от огъня на пожара и от топовните залпове, които избухваха всяка минута. Със смела маневра «Офейра» избягна смъртоносното доближаване. Тогава горящият кораб, подобно звяр в смъртен скок, се насочи към корветата, която охраняваше тила на кервана и беше причинила на врага толкова тежки повреди. В устрема си горящият кораб проби кърмата й; при удара мачтите и въжетата, обзети от огъня, се стовариха върху корветата и тя също пламна като факел.
В това време вторият от нападащите кораби, френската корвета «Бургундия», успя да повреди и подпали леката фрегата, която ни охраняваше, и втурвайки се, пресече пътя на «Офейра» и започна да я обсипва с топовни гюллета, като ни отряза от кервана. Снарядите със свистене прелетяваха над палубата, късаха платната и чупеха рейте.
Изведнъж на фалшборда падна със съскане чугунена бомба, натъпкана с барут. Тя се въртеше като пумпал и късият й фитил, раздухван от вятъра, ярко тлееше в тъмнината. Екипажът се разбяга. В този миг някаква висока фигура се спусна към бомбата. Удряйки я с една четка за чистене на оръдие, човекът вкара бомбата в процепа между двата кола за връзване на кораба и спря въртенето й. След това той се наведе, грабна страшния предмет с две ръце, изтича през фалшборда и го хвърли в морето. Въздишка на облекчение се изтръгна едновременно от всички. Когато човекът се обърна към нас, аз видях, че е сър Фредрик Райланд, запасал шпагата си. Сър Фредрик спокойно вдигна от палубата пищова, който беше захвърлил, мушна го в пояса си и се отдръпна настрани.
Разпънала всичките си оцелели платна и използувайки тъмнината на нощта, нашата бригантина започна да се изтегля от обстрела, като смяташе после да се върне под охраната на оръдията на «Хямпшир», който засега нямаше възможност да маневрира поради плътно струпалите се около него кораби от кервана. Те се притискаха в безредие към бордовете му, също като пиленца край квачка при нападение на ястреб. Вражеската корвета «Бургундия», чиито мачти бяха силно повредени в боя, се спусна да ни преследва, но започна бързо да изостава. Изглеждаше, че сме спасени.
Сега забелязах и мистър Харди, също въоръжен с пищов и шпага; той крепеше под ръка мис Емили, излязла от каютата си, за да помага при превързването на ранените. Мис Емили търсеше тревожно с очи някого по палубата и се успокои едва когато видя сър Фредрик. На свой ред той изтича от мостчето, дето разговаряше с офицерите, и притискайки ръката на девойката към устните си, молеше я да си отиде в каютата, докато опасността не мине окончателно.
Мистър Харди й разказа за случката с бомбата. Тя пребледня и изглеждаше, че едва се държи на нозе, но се овладя и сама се запъти към малкия салон, дето корабният бръснар, който изпълняваше и длъжността на лекар, вече се занимаваше с ранените.
Внезапно отпреде ни като зловещ призрак израсна силуетът на дълга черна шхуна. Беше настъпило пълно безветрие, корабите стояха неподвижно; в далечината продължаваше да свети пожарът и се разнасяха оръдейни изстрели — стреляха сами нажежените топове, останали заредени на напуснатите горящи кораби.
44
призоньори — «ловци на награди», тоест кораби, които се занимават с лов на търговски съдове на други страни. — Б. ав.