От шхуната спуснаха две лодки. Те бързо се понесоха към нас.
«Пирати! — мярна се в ума ми. — попаднахме в засада!»
Обзет от ужас, аз се затичах към долната каюта. Беше твърде опасно да остана самичък в горната каюта. Тичах, притиснал към гърдите си кожената торбичка с моите спестявания и документи, и ще ти призная, дъще — реших да се скрия под широкия креват на мис Емили, закрит със завеса.
Скоро в каютата влязоха мис Харди и сър Фредрик Райланд и аз се оказах неволен слушател на тяхното кратко обяснение. Твърде скоро думите «Емили!», «Фред!» потънаха във въздишки и целувки.
Когато вратата на каютата отново се открехна и пропусна бащата, главата на девойката лежеше на гърдите на джентълмена, а джентълменът притискаше тая глава към устните си. Щом видя бащата, сър Фредрик освободи девойката от прегръдките си и я поведе за ръка към мистър Харди.
«Сър — развълнувано заговори младият човек, — сър, ние с Емили се обикнахме завинаги. Позволете ми да отида да се сражавам за нашето общо бъдеще, защото в противен случай ще трябва да търся в този бой само смъртта си!»
«Бог да ви благослови, деца!» — отвърна старият Харди.
Мис Емили свали от гърдите си и окачи на шията на сър Фредрик една старинна златна католическа иконка и младият мъж, след като притисна до себе си още веднъж бъдещата си съпруга, изтича на палубата, дето вече бе изтрещял първият изстрел от нашето корабно оръдие. Терзан от тревога и страх, аз лежах неподвижно в тясното си убежище, като се вслушвах в залповете, в зверския вик на злобните изчадия на ада и в шума на ръкопашната схватка, която закипя над главите ни. При настъпилата след това тишина на вратата на каютата тихо се почука. Влезе сър Фредрик; камизолата му беше обляна в кръв, лицето — очерняло от барутен дим.
Заедно с мистър Харди те залостиха вратата, напълниха пищовите си и изпитаха шпагите. Добрият мистър Харди се заинтересува за моята съдба и сър Фредрик Райланд изказа предположение, че съм се скрил някъде в трюма.
Корабът ни, намиращ се вече във властта на пиратите, тръгна нанякъде. Отпуснала се на леглото си зад завесата, мис Емили горещо се молеше. В това време горе отново се възобновиха изстрелите и мистър Райланд обясни, че се е започнало сражение между пиратите и екипажа на френските лодки. Този бой беше кратък — пиратите заставиха французите да отстъпят.
Скоро през прозореца на каютата моите спътници видяха приближаващия се борд на пиратската шхуна. Диви, тържествуващи крясъци се раздадоха над нас. Усетих тласък и дочух тропот на крака по целия кораб.
От ужас почти бях припаднал и вече бях загубил всякаква надежда! Вратата затрещя и озверелите лица на грабителите се появиха на прага. Мис Емили извика и припадна, сър Фредрик Райланд я закри с тялото си, а мистър Харди стреля срещу нападащите. Той срази един от тези нехранимайковци, но в същия миг сам падна мъртъв под техните изстрели…“
— По всичко изглежда — прекъсна четенето си мистър Томпсън, — при описанието на тази драматична сцена авторът си е възвърнал самообладанието. Тук, в тетрадката, са откъснати няколко страници, които са преписани от автора очевидно отново, защото всичко по-нататък е написано с доста сигурна ръка и твърде четливо. Дори цветът на мастилото е станал по-тъмен и по-различен. Вече не трябва толкова много да напрягам зрението си. Франсис, можете да махнете излишните свещи. И тъй, продължавам:
„Мистър Фредрик се сражаваше като лъв и каютата се изпълни с мъртви тела. Аз се измъкнах изпод кревата и въодушевен от примера на такова мъжество, грабнах шпагата си и му се притекох на помощ. Ние изтласкахме нападателите от каютата и забарикадирахме вратата. Оставиха ни на мира, тъй като френската корвета успя да дойде до мястото на боя и да открие огън по шхуната и привързаната към нея бригантина.
Двата кораба се подпалиха от брандскугелите и бомбите на корветата; пиратите се хвърляха във водата и гинеха под изстрелите. Заслужено наказание постигна всички негодници — французите не оставиха нито един от тях жив.
Когато пламъкът забушува вече в съседство с нашата каюта, ние излязохме от убежището си и започнахме да даваме сигнали. Последната лодка на французите тъкмо се готвеше да отплува.
Сър Фредрик изнесе безчувствената Емили от каютата, а аз спасих най-необходимите документи, пари, като не забравих и тази тетрадка. След десет минути ни прехвърлиха на борда на корветата «Бургундия», дето ни отделиха малко помещение на кърмата, слабо осветено от един илюминатор, разположен над самата ватерлиния46. Тук положихме мис Емили, която още не беше дошла на себе си, и се върнахме на палубата, отдето екипажът на корветата наблюдаваше гибелта на пиратската шхуна и на нашата «Офейра». Нашият мъничък напуснат кораб стана гроб на мистър Харди: морските вълни погълнаха неговото тяло, а така също и телата на убитите пирати и французи.