В това време рукна проливен тропически дъжд; вятърът, усилвайки се всяка минута, достигна небивала мощ и в океана забушува буря, каквато никога не съм виждал. Корабът се изправяше на кърмата си и изведнъж политаше в някаква пропаст. Сър Фредрик привърза безчувствената мис Емили към едно легло, иначе вълнението щеше да я блъска в стената със същата сила, с каквато блъскаше нас. Накрай аз се вкопчих във висящото легло, определено за мен, покатерих се как да е в него и скоро потънах в забрава.
Когато се събудих или по-скоро когато се свестих, дочух бълнуването на мис Емили и тихия глас на сър Фредрик. Бурята още бушуваше, макар да бях проспал, както се оказа, почти цяло денонощие. При дневна светлина океанът изглеждаше още по-страшен, отколкото нощем.
Бурята утихна едва на 20 април вечерта и капитанът на «Бургундия» ни покани при себе си. Той учтиво се осведоми удобно ли ни е помещението и ни разпита за нашите звания, имотни състояния и цели на плаването. Излязохме на палубата заедно с капитана. Корветата представляваше жалко зрелище: това беше вече не кораб, а скелет на кораб с остатъци от мачти, без рангоут47, без нито една лодка. За да облекчи кораба, капитанът беше принуден да пожертвува няколко топа.
Този френски моряк ни обясни, че корветата само с голямо усилие може да пътува по курса. Капитанът възнамеряваше да достигне крайбрежията на Африка или Мадагаскар с помощта на запасно платно и мачта, която да се направи от оцелелите парчетии. Той ни даде да разберем, че ние ще получим свободата си само след като наши роднини внесат значителен откуп. Предупреди ни също за недостига от хранителни запаси на кораба.
Положението ни е извънредно тежко. Единствената ни надежда е в безкрайното милосърдие на всевишния!
Когато се върнахме в каютата, намерихме мис Емили в същото състояние. Бълнувайки, тя зовеше сър Фредрик, без да може да го познае. Както преди той застана като болногледачка край леглото й. Корабният лекар намери, че мис Харди има треска, даде й лекарство и обеща да я навестява. Ала добрият медик не забеляза, че по лицето й са се появили червени петна и злокобен изрив.
Разрешиха ни свободно да се движим по целия кораб. Моряците издигнаха някакво подобие на две мачти и поставиха кливер и грот48. Дори при силен вятър корабът взима не повече от четири възли. Хранят ни с отвратителен буламач от мокър ориз. Запасът от прясна вода ще стигне за десет-дванадесет денонощия. Дисциплината сред екипажа видимо спада. Но най-страшното е болестта на мис Харди. Вече не се съмнявам, че е болна от едра шарка. Скоро няма да можем да крием тази страшна вест от капитана. Боже, какво ще стане с нас?
Настъпи влажна тропическа жега. Мис Емили не се поправя, но от време на време идва в съзнание. Тя вече знае за участта на нещастния си баща. Страхувам се, че скоро всички ние ще трябва да споделим с него същия този бездънен гроб.
На борда избухна епидемия от едра шарка. Убеден съм, че в Мадрас някой от моряците индуси е пренесъл болестта на «Офейра», а мис Емили се е заразила, когато превързваше ранените. Сега са болни няколко души от екипажа. За Мен и за сър Фредрик шарката не е страшна — аз съм я прекарал още като дете и следи от нея са останали по лицето ми. Сър Фредрик също е боледувал от шарка в Индия и навярно се е излекувал с помощта на средства, неизвестни на европейската ни медицина, толкова самодоволна и невежествена. Чертите на лицето му са си останали необезобразени.
Мис Харди мълчи и търпеливо понася страданието си. Всички ни напуснаха и сега са ни забранили под страх от смъртно наказание да се явяваме на палубата. Един път на ден ни носят оскъдна храна и я хвърлят в каютата през прозорчето на вратата като на диви животни.
Над кораба е издигнато знамето на бедствие. Част от екипажа възнамерява да избяга от кораба и е заета с направата на сал. Салът вече е спуснат във водата. На корветата ще останат капитанът, неколцина оцелели офицери и шепа предани тям моряци. Утре сутринта непокорната част от екипажа ще напусне кораба.
47
рангоут — общо всички дървени приспособления за закрепване на корабните платна с помощта на такелажа. Към рангоута се отнасят мачтите, техните продължения, рейте и др. — Б. ав.