Размахвайки бял чаршаф, ние привлякохме вниманието върху себе си. От фрегатата спуснаха лодки. След няколко минути един мичман ни викна по английски от предната лодка. Казахме си имената. Какво беше учудването ми, когато този млад човек, чул моето скромно име, извика радостно и едва ли не скочи във водата, за да стигне по-скоро до нашия сал.
«Мистър Мортън, сър Фредрик Райланд, — викаше младежът, обзет от ентусиазъм, — по-бързо на борда ни! Ура, момчета!»
Гребците, към които се отнасяше последното възклицание, доближиха лодката си до нас, но сър Фредрик им каза да се отдалечат на известно разстояние и поиска лекар да освидетелствува един важен и опасен товар. Младежът изкомандува, лодката се завърна с лекаря на борда. Един пълен джентълмен с перука и лорнет ни запита какъв товар трябва да прегледа, но като хвърли поглед върху лежащото, увито в одеяла тяло на болната, се досети каква е работата.
Заговаряйки на френски език, за да не го разбере екипажът, мистър Райланд обясни, че болната от шарка трябва да се постави в отделно помещение на кораба, където ние, нейните спътници, ще можем да й окажем помощ, споделяйки с нея карантината. Почтеният лекар измърмори нещо неопределено и се върна на фрегатата.
Там дълго време се съвещаваха. Тези минути на очакване бяха ужасни и аз ясно си представях картината на нашата гибел върху жалкото салче сред океана. С тревога наблюдавах как една от спуснатите лодки се приближи до големия сал и подпали съоръжението на разбунтувалите се моряци. Очевидно това стана по заповед на капитана на фрегатата.
Най-сетне лодката с нашия приятел мичман отново се приближи. Мичманът държеше в ръцете си буксирно въже.
Лодката довлече салчето ни до стълбата на кораба. След десет минути мис Харди лежеше вече в едно легло, а ние се разположихме удобно в другата част на болничната каюта, разделена с преградка на две половини. Остана да ни прислужва един моряк от фрегатата с обезобразено от шарка лице, негърът Сам.
Младият ни спасител скоро дойде до вратата и ни разказа по какъв начин фрегатата «Кръстоносец» се е оказала в тези води и откъде той, мистър Едуард Уент, мичман от кралския флот, знае имената ни.
Оказа се, че фрегатата се е била отправила в индийските води като британски морски ловец на плячка; край бреговете на Мадагаскар срещнали оределия ни керван и тръгнала да търси «Офейра» и пиратите. Ураганът отклонил и нея далеч от курса й. След като загубил надежда, че ще намери изчезналия кораб, «Кръстоносец» се насочил към Капщад51. В този момент забелязали взрива и корабът побързал да дойде на мястото, дето «Бургундия» потъна.
На съдбата беше угодно на фрегатата да прави първото си плаване като мичман мистър Едуард Уент, син на мистър Монтегю Уент, управител на бълтънското имение Ченсфилд. Едуард Уент бил завършил морското училище в Портсмут, моя роден град, където се възпитаваше у леля си милата ми Мери. И какво се оказа? Оказа се, че този младок, този осемнадесетгодишен мистър Уент, самонадеяно мичманче, носи в портфейла си миниатюрен портрет на моята Мери и е склонен вече да ме смята за свой бъдещ тъст! О, моя малка лудетино, дано бог даде благополучно да се завърна у дома, в нашия стар Портсмут, и аз ще се постарая да избия от милата ти главичка всякаква мисъл за мичмани и морски офицери!
Фрегатата наближава африканските брегове. Мис Емили се оправи от болестта си, но колко се измени! Лицето й изгуби нежната си руменина, няколко малки белега останаха по слепоочията и брадичката, очите й нямат вече онзи сияещ блясък, косите — прежната пищност, но тя, разбира се, си остава една привлекателна млада лейди. След две три седмици ще се вдигне карантината ни и ще можем да излизаме на палубата.
Мис Харди е дълбоко покрусена от скръб: загубата на баща й, който не можа да види родния Бълтън, болестта, ужасните изживявания — всички тези жестоки удари на съдбата тя понася твърдо. Но трудно може да се познае в тази подтисната жена предишната жизнерадостна Емили.
О, радост! Пътуваме за Англия на «Кръстоносец»!
В Капщад, където пристигнахме на 20 май, заварихме целия състав на кервана ни, който ще продължи към бреговете на Англия, съпровождан от нашата фрегата.
Жалко, че карантината ни задържа в каютата: в Капщад имам далечни роднини и стари приятели.
51
Капщад — главен град на Капската колония в Южна Африка; колонията е основана от холандци в 1601 година. От 1795 година капската земя е завзета от англичаните. — Б. ав.