Мис Емили разговаря продължително със сър Фредрик и изглежда вече малко по-добре. Благодарение съблюдаването на карантината заразата не проникна на кораба и лекарят ни разреши към 1 юни да отидем в каюткомпанията.
Засега едничкото ми развлечение е тази тетрадка; тя ще ми даде възможност да запазя в паметта си подробностите по трагичните преживелици, които съдбата ми бе отредила да понеса в залеза на моя живот.
Пет денонощия вече как плаваме. Пътем зърнахме безлюдния остров Света Елена.
Днес бяхме представени на капитана и офицерите на кораба. С голямо достойнство сър Фредрик поблагодари на джентълмените за помощта и помоли да приемат лично от него чек от петстотин фунта за украсяване на фрегатата и за раздаване награди на членовете на екипажа. Когато моряците научиха за това, мистър Райланд стана любимец на кораба, а познанията му по морско дело увеличиха популярността му толкова, че старшият офицер на «Кръстоносец», мистър Доналд Блякууд, на шега му предложи да си купи офицерска диплома и да поеме командуването на фрегатата. Сър Фредрик отвърна, че ако съдбата го направи корабовладелец, би поверил най-добрия си плавателен съд на мистър Блякууд.
Мис Емили се държи затворено и рядко се показва сред екипажа. Навярно причината за това е донякъде и толкова остро изживяваната от всяка дама промяна във външността и. На очите й се Появиха сълзи, когато й се представи, с изявения на възторг по адрес на сър Фредрик, младият мистър Уент, син на стария служител в дома на Райландовци…
Сега вече всеки от нас си има отделна каюта с всички удобства.
Пиша тези редове с трепереща ръка в каютата, през чийто илюминатор виждам военното пристанище на моята родина. Чувам грохота на котвените вериги и командата: «По местата си!»
Да живее старата Англия!
Боже, краля ни пази!
Дописвам още няколко реда, за да завърша тази тетрадка. Поръчките, които получих от кантората «Ноел-Абрахамс и Мохандас Маджарами», са изцяло изпълнени.
Мистър Райланд встъпи в наследствените си права и вече се засели в имението Ченсфилд близо до Бълтън. Само с много настойчиви постъпки той успя да си възстанови виконтската титла, тъй лекомислено изтървана от недалновидните му предшественици. Тези постъпки му струваха доста разходи, но сър Фредрик има твърде широки планове. След време той се надява да възвърне на своя изпаднал в немилост род дори перските права и да си проправи път в най-висшите среди. Бог да му помага в тези начинания!
С искрена скръб узна той за неотдавнашната смърт на бащата на мичман Едуард, достойния мистър Монтегю Уент, управител на имението Ченсфилд. Сър Фредрик ми предложи аз да заема тази длъжност. Дълбоко удовлетворен от оказаната ми чест, приех предложението и от 1 януари 1769 година пристъпвам към задълженията на управител на имението.
Докато изтече срокът на траура, мис Емили ще живее в Бълтън, в частния пансион на Ендрю Лоусън, бивш служител при нейния баща.
Тя нае на служба негъра Самюел Хопкинс, който ни помагаше на «Кръстоносец» през време на пътуването; този черен слуга се привърза извънредно много към мис Емили.
Всички работи, свързани със закриване фирмата на мистър Харди, изпълних съобразно желанието на този най-добър от моите клиенти. Малкият капитал, който остана след ликвидирането на двете английски кантори на фирмата «Харди», е вложен в «Бълтънс банк» на името на мис Емили.
Сватбата на сър Фредрик с мис Емили е определена за идната пролет, 1769 година. По желание на мис Харди венчавката ще се извърши в чужбина, във Франция или Италия.
С това приключвам бележките си. Моята дъщеря притиснах към сърцето си още в Портсмут, гдето учи понастоящем. Щом завърши частния пансион, Мери незабавно ще дойде при мен в Ченсфилд. Тези бележки ще се пазят в кантората на мистър Томпсън до пълнолетието на дъщеря ми.
АМИН“
Мистър Томпсън старши затвори тетрадката. Пръв прекъсна мълчанието Патерсън, собственикът на корабостроителницата.
— Струва ми се, че мистър Уйлям и мистър Ричард трябва да стиснат благородната ръка на сър Фредрик Райланд и да предадат на забрава непреднамерената обида. В светлината на току що открилата ни се истина тя ми изглежда нищожна — каза корабостроителят тържествено.
— Присъединявам се към това мнение — заяви мистър Ленди.
— Татко, готов съм да се съглася с джентълмените — проговори Ричард, трогнат дълбоко от изслушаната епопея. — струна ми се, че след всичко, което са преживели тези хора, би било грехота човек да ги разлъчи и дребнавите уязвявания на самолюбието не бива да влияят на нашето отношение към тази двойка.