Пастор Редлинг със задоволство клатеше глава. Единствен старият Уйлям Томпсън, облегнал се на гърба на креслото си, мълчаливо разглеждаше пресованата кожа, с която беше подвързан ръкописът, и не вдигаше очи към събеседниците си.
Едва джентълмените бяха успели да изрекат мнението си и се раздаде звукът от чукчето на входната врата. Старият слуга пусна някого в преддверието и се появи на прага на гостната.
— Вчерашният ви посетител пак дойде — доложи той на домакина.
Уйлям Томпсън, който беше помислил, че това е съпругата му, завърнала се от заседание на дамския комитет, с недоумение излезе в преддверието след слугата си. Пред него стоеше нисък мъж, облечен в обичайната дреха на амбулантен търговец. Шапката си държеше в лявата ръка, на която безименният пръст липсваше.
— Какво желаете, мистър Роджърс? — запита домакинът доста сурово. — Сега съвсем не е време за делови срещи.
— Моля да ме извините — прошепна непознатият, като се поклони, — но вашата помощ и съветът ви са ми необходими незабавно. Моля ви още веднъж да ми отделите няколко минути. Тази сутрин говорих с Ендрю Лоусън и установих с точност, че съм на верен път. Щом ми дадете обещаните допълнителни сведения за катастрофата на „Черната стрела“, аз временно ще напусна Бълтън. За мен не е безопасно да остана тук…
Мистър Томпсън покани посетителя в кабинета си и заповяда на слугата да предупреди гостите, че е зает с един клиент, дошъл по бърза работа.
Джентълмените се сбогуваха и скоро шумът от техните екипажи заглъхна в далечината на бълтънските улици.
ГЛАВА ВТОРА
ХОРА, НУЖНИ НА КРАЛСТВОТО
1
На бълтънската корабостроителница завършваше работният ден, но грохотът от ковашките чукове, от ударите на брадвите, стърженето на трионите и рендетата — целият този шум, заглушаващ човешкия глас, още се разнасяше по доковете. От време на време над леговищата на корабите прелитаха чайки. Изплашени от шума и тракането, те побързваха да се издигнат по-нагоре, където вятърът разсейваше пушека от разтопената смола и дима от ковашките огнища.
Обкръжени от макари, скрипци, строителни скели и въжени стълби, върху наклонени платформи се извисяваха корпусите на морски кораби. На един от тях вече махаха гредите на скелята: само тесни дъсчени пътечки още опасваха високите бордове на кораба. Няколко стълби водеха от пътечките към фалшборда, други — надолу, към кила52.
Спускането на този кораб, най-големия от изработваните в корабостроителницата, беше насрочено за утрешния ден. Възрастният корабен майстор Джейкъб Харуей, набит мъж с огненочервени бакенбарди, нахлупил ниско на челото си фуражка с дълга козирка, проверяваше последните приготовления за спускането. Между зъбите си той стискаше къса луличка и без да разтваря челюсти, тихо даваше нареждания, като изпущаше кълба дим след всяка изречена заповед.
Вече бяха намазани с китова мас дъските на настилката, по които корабът щеше да се плъзне от платформата във водата. Само дебелите подпорни греди задържаха корпуса на кораба на мястото му.
Неговата грамада напомняше туловището на незнайно морско животно: под обшивката се долавяше „скелетът“ с чудовищни ребра-пангоути; високият остър нос и плавно извитите линии на бордовете придаваха на корпуса сходство с някаква необикновена риба, а кръглата кърма приличаше на главата на кит.
Този плавателен съд още нямаше нито мачти, нито палубни надстройки — всичко това предстоеше да бъде направено, когато се спусне във водата, — но в стройните линии на дългия корпус едно опитно око би могло вече да отгатне отличните мореплавателни качества на бъдещия „пенител на океаните“.
Собственикът на корабостроителницата мистър Патерсън, придружаващ своя клиент сър Фредрик Райланд, крачеше през купищата талаш, трески и отрезки, като лавираше между струпаните греди и навитите въжета. Двамата мъже бяха завършили огледа на кораба и вече се готвеха да напуснат корабостроителницата. Внезапно съвсем наблизо някой извика високо от болка. Собственикът и клиентът се обърнаха. Неколцината дърводелци захвърлиха брадвите и длетата и тичешком се спуснаха към противоположния борд.
— Харуей, разберете какво е станало там — заповяда господарят.
Дърводелецът Паткинс си е отрязал три пръста на лявата ръка, сър — доложи майсторът, изваждайки само за миг лулата от устата си.
52
кил — надлъжна греда, минаваща отдолу по цялото протежение на корабния скелет. — Б. пр.