— Това е твърде досадно, Харуей: този дърводелец сега ни е много необходим. Ще може ли утре да продължи работата си?
— Не, сър, трябва лекар…
— Добре, ще извикам доктор Грейсуел, онзи чудак от болницата „Свети Христофор“. Изпратете за доктора моите коне. Грейсуел трябва да го изправи на крака, макар само за утре. А онези двамата юнаци глобете, та да не хвърлят занапред инструментите и да не гледат по десет минути някого там, комуто превързват драскотината. Харуей, хонорара на доктора ще удържите от заплатата на Паткинс. А през идната седмица намерете на негово място друг опитен дърводелец. Мистър Райланд, моля, заповядайте в кабинета ми.
Като покани госта си да седне на работната му маса в кабинета, всички стени на който бяха отрупани с модели, чертежи и рисунки на кораби, мистър Патерсън се заразхожда от единия ъгъл до другия. Гостът мълчаливо разглеждаше модела на един бриг, закрепен върху дъбова подставка.
— На модела на вашия „Орион“ ли се любувате? — запита корабостроителят. — „Окриленият“ ще бъде още по-добър кораб. Той вече създаде на мен и Харуей доста грижи! Корабът е голям, петмачтов, източен на дължина, с двуетажни батарейни палуби. Бордовете му са опасани с твърд дъб, дебел половин ярд53! Те не могат да бъдат пробити от топовни снаряди; за тях не е много опасен дори огънят на запалителните бомби. Корабът ще бъде въоръжен с тридесет и шест тежкокалибрени оръдия и със същото количество средни морски топове, стрелящи с двадесетфунтови54 гюллета. При водоизместимост три хиляди тона „Окриленият“ ще развива ход до петнадесет възли, когато вдигне всичките си платна и при добър вятър. Никога досега не ми се е случвало да изпълнявам толкова сложни и противоречиви изисквания на клиент. Лесно е да се каже: при такъв ход и с такова въоръжение трюмовете на „Окриленият“ трябва да поберат товара най-малко на две търговски шхуни! Изпълнявайки поръчката с такова старание, с каквото досега не е бил строен нито един плавателен съд в нашата корабостроителница, аз по-скоро се ръководя от чувството на лична симпатия към клиента си, отколкото от съображения на изгода. Разходите са толкова големи, че построяването на „Окриленият“ не ми обещава кой знае какви печалби …
Мистър Райланд изрази признателността си с лек поклон, но както преди пазеше мълчание.
— Четвърта година, сър, ние си сътрудничим успешно — продължи собственикът на корабостроителницата. — корабите, които построих, плават благополучно под ваше знаме. Те доставиха и за моята корабостроителница известни ценни стоки, понякога дори тъй да се рече, със заобикаляне на някои митнически формалности. Струва ми се, сър, че за нас е дошло време да станем по-откровени един към друг. Мореплавателните и бойните качества на „Окриленият“ не оставят съмнение; подобен плавателен съд може да служи само като капьор55, господине!…
— Не виждам причини, които да ви налагат такъв дълъг предговор, за да изкажете една очевидна истина, мистър Патерсън!
Лицето на сър Фредрик запазваше най-невъзмутим израз.
— Очевидна истина ли? — възкликна поразен собственикът на корабостроителницата. — откога един знатен английски благородник и — земевладелец, баща на прекрасно и почтено семейство, смята естествено за себе си да замени своя живот на чифликчия и делови човек с несигурната, макар и привлекателна съдба на „пенител на моретата“ — корсар? Защото капьор не е нищо друго освен корсар, узаконен от правителството!
— Първо, капьорството се поощрява от британските закони и носи големи печалби на кралската хазна. Второ, защо смятате, че собственикът на кораба капьор непременно сам трябва да тръгне да гони плячката?
— О, мистър Райланд, неотдавна ми се у даде възможност да изслушам няколко страници от изумителната ви биография, отразена в тетрадката на Мортън. Човек с вашето познаване на морето, с вашата храброст и мъжество, притежавайки „Окриленият“ — яма да се задържи в къщи!
Сър Фредрик Райланд се разсмя.
— Аз обаче наистина не мога да бъда едновременно капитан на всички кораби на моята компания, управи тел на всички предприятия, добър стопанин на имение то и на това отгоре — комендант на моя капьор! Впрочем — добави той, като се усмихваше — аз не се отказвам от мисълта да направя някога и самостоятелен рейс с „Окриленият“. Каня ви да споделите с мен тогава и риска и успеха, ако само мисис Патерсън не ви задържи до себе си.
Патерсън се замисли. Той си представи далечните морета, бурите, барутния дим на сраженията, обвиващ мачтите на „Окриленият“, камари от злато в трюмовете… Рискът и успехът, хм! Решителен мъжага е този виконт Ченсфилд, дявол да го вземе!
55
капьори — частни кораби, които с разрешение на правителствата са се занимавали с „лов“ на кораби на вражески или дори на неутрални страни. Собствениците на капьори са трупали огромни богатства, които са положили основите на милионните фамилни състояния на много крупни капиталисти по онова време. — Б. ав.