— Милорд, помогнете ми да измоля прошка от мистър Норуард, та да нареди да ни платят поне една час от заплатата на покойния ми Джон… Добрички милорде, кажете някоя думичка, че да вземат пак синовете ми във фабриката, иначе ще умрем от глад, милорд!
— Вие сама знаете, че исканията ви към мистър Райланд и мистър Норуард са незаконни. И дума не може д, става да ви се изплати заплатата на мистър Джон Бингъл вашия покоен съпруг; поради негово недоглеждане или умисъл пострада една фабрична машина. А в това размири време да върнат във фабриката вашите синове, също май н бива, защото те са се показали дръзки и непочтителни.
Жената закри лицето си с ръце и изглеждаше, сякаш ей сега ще се строполи от изнемога и скръб. Мистър Томпсън продължи вече не с толкова сух и строг глас:
— Но аз винаги съчувствувам на човешката мъка и… съм готов да ви окажа услуга, каквато рядко оказвам: ще ви дам препоръка до собственика на бълтънската корабостроителница и ще го замоля лично да вземе на работа в доковете синовете ви. Сега ние с мистър Ленди отивам в корабостроителницата и ще видя там самия мистър Патерсън. А вие вземете тази бележка и се явете утре с нея при собственика на корабостроителницата или при корабни майстор Харуей.
След като произнесе тези думи, той взе едно листче от папката и написа на него няколко реда. Жената грижливо скри листчето в елека си, поклони се ниско на учения мъж и излезе заедно с двете момчета. Мистър Томпсън уморено се облегна на креслото.
— Ето такива ходатайства по цели дни ме отвличат от сериозните дела! Но аз свикнах да помагам на ближните си и хабя по тези работи много сили и здравето си… Дженкинс! — викна той на сухия клерк. — днес никого вече не приемам. Отиваме на доковете, на спускането на новия кораб.
— Досещам се, че мистър Ричард вече е отишъл да вземе лейди Станфорд. — каза Ленди. — Тя също е поканена. Но сега е още едва пладне, а спущането е определено за два часа. Да пийнем ли по една бира в „Бялата мечка“?
Джентълмените излязоха на улицата и седнаха в широката каляска на мистър Ленди. В полупразната зала на странноприемницата „Бялата мечка“ ги посрещна самият съдържател.
— Как върви работата, Хопкинс? — поздрави го мистър Томпсън, като сядаше на една масичка в дъното на залата.
— Не особено блестящо, сър! „Утробата на кита“ е по-близко до пристанището. Всички моряци и корабни пасажери отиват в „Утробата“. Загубих много клиенти, откак тази мръсна кръчма с момичета…
— Недейте мърмори, Хопкинс! Кореняците на града останаха верни на „Бялата мечка“. Освен това у вас спира пощата и всички пътници от дилижанса остават тук.
— Това е вярно, мистър Томпсън. С какво мога да услужа на вас и мистър Ленди?
След като си дадоха поръчката, старият адвокат се обърна към събеседника си:
— Впрочем, мистър Ленди, вие отбивали ли сте се някога в „Утробата на кита“? Съдържателят й, Уудро Крейг, много бързо забогатя. Какво представлява това заведение?
Ленди вдигна рамене:
— Обикновена пристанищна кръчма със стаи за нощуване… Тия дни ми се случи да вечерям там със сър Фредрик Райланд.
— Със сър Фредрик Райланд ли? Виж ти! — учуди се адвокатът, припомнил си репликата на мистър Ленди през време на неотдавнашното четене на ръкописа на Мортън. — значи, през последните две седмици вие успяхте да се запознаете отблизо с този джентълмен?
Мистър Ленди кимна мълчаливо.
— Аз пък — продължи адвокатът — бях неочаквано ощастливен от посещението на неговата съпруга. Вчера тя дойде у дома ми с мис Мери, дъщерята на Томас Мортън. Дамите ми поискаха ръкописа, който ви четох. Красива особа е тази лейди Емили Райланд, а се и държи подкупващо непринудено.
Адвокатът си спомни за младежката любов на своя син и се замисли. Сегашният избор на Ричард не радваше стареца: в бъдещото си семейство младият баристър едва ли ще успее да запази ръководната роля…
След като се подкрепиха, двамата почтени джентълмени напуснаха странноприемницата. Двойката сиви коне понесе каляската към пристанището и скоро спря пред портата на високия дървен стобор, който отделяше територията на корабостроителницата от покрайнините на града.
3
Две дълги гирлянди от зелени вейки и живи цветя кръстосваха могъщия корпус на кораба, извисяващ се над платформата. Обвитият в зеленина форщевен беше украсен с две изкусно изрязани от дърво лебедови крила, разперен в плавен полет.