На малкото временно капитанско мостче в центъра на палубата, под опнато за в случай на дъжд платно, стоеше с меден рупор в ръка собственикът на „Окриленият“. Ветрецът развяваше гънките на плаща му; обшитата със злато презраменна лента на шпагата пресичаше косо през гърдите камизолата му; беше гологлав. Рано побелелите косми сребрееха сред неговите гъсти, тъмни, леко къдрави коси, грижливо подредени от фризьора. Пренебрегвайки модата, този път той не беше си сложил напудрената перука с плитка. Стоеше в центъра на кораба сам, ефектно открояваш се върху синия фон на небето.
На известно разстояние от платформата, от която трябваше да се плъзне корабът във водата, на една дъсчена естрада се бяха събрали гостите и разглеждаха с любопитство доковете, кораба и самотната фигура на мъжа, застанал на мостчето. Около мястото, отредено за гости, се тълпяха празнично облечени работници, дошли с жените и децата си.
Хората, заети с подготовката за спускането, начело с майстора Харуей, се суетяха около дъното и бордовете на „Окриленият“. Синята лента, която корабът трябваше да прекъсне, трепкаше досам водата при полъха на вятъра. Оркестър от дванадесет музиканти се беше разположил на кея и настройваше духовите си инструменти и тимпаните; глухо тътнеха ударите по големия барабан.
На носа и на кърмата на кораба, край кабестаните60, се бяха строили две групи по шестима моряци със сини барети, бели блузи и черни панталони. Четиризъбите котви блестяха с прясната си боя. Котвените вериги се губеха в черните гнезда на корабните клюзове61. Миришеше на смола, катран, кълчища и прясно дърво; хората вдишваха този вечен, навред еднакъв и винаги вълнуващ мирис на морското пристанище. Всичко наоколо беше прибрано и изметено от грижлива ръка. Тълпата зрители сдържано шумеше.
Застанал на мостчето, сър Фредрик погледна големия си джобен часовник. Стрелките показваха точно два часа.
— Готови за спускане! — изкомандува той през рупора.
Говорът и смехът сред тълпата стихнаха. Зрителите замряха в очакване.
Към дървените подпори, които задържаха кораба, се приближиха хора с брадви. Мистър Харуей махна с ръка и брадвите се впиха в дървото. Полетяха трески. Гредите звънтяха като силно изопнати струни. Чуваше се пукане. Корпусът на кораба, едва потръпвайки, започна да се сляга.
В този миг при предната крайна подпора стана някаква засечка. Подхлъзвайки се върху гъсто намазаната с мас настилка, един от работниците падна. Без да го забележат, дърводелците продължаваха дружно да секат гредите. Раздаде се силен трясък; подсечените опори започнаха да се чупят; дърводелците с брадви в ръце успяха да отскочат от платформата. Крайната греда, около която още се напрягаше да се изправи на нозе падналият човек, се пречупи като кибритена клечка и огромното чудовище плавно тръгна с цялата си тежест напред, като смачка под себе си нещастника. Неволен вик се изтръгна от зрителите, но корабът, ускорявайки все повече плъзгането си по настилката, вече летеше надолу, срещу звуците на оркестъра. Във въздуха затрепка разкъсаната синя копринена лента; една голяма бутилка с шампанско, ловко хвърлена от моряка, който стоеше нащрек край лентата, се разби със звън о стройния форщевен на кораба. Високо излетяха стълбове ситни пръски; тресчици, стърготини, клончета, цветя изплуваха върху разпенената повърхност на морето и корпусът на „Окриленият“ се заклати по леките вълни.
Сред размазаната гореща мас върху задимелите, изведнъж почернели дъски на настилката аленееше едва забележимо петно. Доктор Грейсуел, който се намираше между гостите, направи движение да се притече на помощ, но като видя цялата безполезност на подобен опит, си остана на мястото.
Пастор Редлинг прекръсти опустелия док и кораба, на който вече гърмяха котвените вериги, и прочете кратка молитва. Работниците поливаха с брезентови маркучи настилката — охлаждаха я със студена вода и измиваха кървавите следи.
В това време от „Окриленият“, притеглен с въжета към пристана, хвърлиха втора котва. Моряците спуснаха на кея широка стълба. Почетните гости, придружени от мистър Патерсън, се изкачиха на палубата, където слугите постилаха вече масите под сенника.
На брега, по продължение на кея, върху дълги маси сглобени от дъски, собственикът на кораба беше наредил да сложат на строителите няколко бъчвички с ром и бира Попоглеждайки към опустелия док, станал безименен гроб на техния другар, работниците вдигнаха калаените канчета „Кърваво кръщение“ — казваха те на жените си със снишен глас и се озъртаха към кораба, където гърмеше оркестърът сновяха слугите и шумното, издокарано общество, разположило се на масите, вече отдаваше чест на изкуството на готвачите и винопроизводителите.