Неприятното събитие, което едва не помрачи празника, беше отдадено на забрава и скоро веселите тостове и винените пари окончателно изгладиха неговите следи в паметта на пируващите джентълмени.
Само от време на време на другите, дъсчените маси някой Том или Джек с помътнели от спирта очи вдигаше канчето за клетия Майк и в една сиромашка стаичка на работническото селище, притиснала към гърдите си мъжка вълнена куртка, ридаеше една старица, узнала, че никога вече няма да чуе веселия поздрав от прага: „Здравей, майко!“
4
— Къде ти определи той среща, Камила?… Та престани най-сетне да плачеш, аз отдавна вече не ти се сърдя.
Младичката камериерка на лейди Емили Райланд изхлипа още веднъж, изтри сълзите си с кърпичка и вдигна разплакани очи към своята господарка.
Лекият кабриолет с впрегнатия в него дорест равнилия кон се носеше по пътя за Бълтън. Сипаничав негър с червена ливрея управляваше коня. Върху кожената възглавница на седалището, прибрали дългите си поли с набори, рушове и волани, се поклащаха двете млади дами. До негъра седеше старият Ендрю Лоусън, бившият оценител от кантората „Харди“.
— Мадам — отговори на френски разплаканата камериерка, — обещавам ви, че това никога вече няма да се повтори. Съвсем не предполагах, че моето лекомислие ще доведе до такива сериозни последици. Отначало този човек никак не ми се стори измамник и едва по-късно разбрах, че той е някакъв опасен таен агент. Срещата е определена лак там, където се срещнах с него първия път — то в онази горичка, зад завоя на пътя, на една полянка, обкръжена с храсти. Миналия път седяхме там на една пейка, мадам.
— Добре, че ми каза истината, Камила, макар и със закъснение. Сега слез от екипажа, иди на поляната и чакай приятеля си, като че нищо не се е случило. Ендрю, вие засега останете край гората при конете; после ще ви повикам. Сам — обърна се дамата към негъра, — вие идете след Камила, скрийте се в храсталака близо до пейката и непременно задръжте непознатия, ако се опита да избяга. Искам сама да поговоря с него. Коня и кабриолета трябва да скрием, за да не се виждат от пътя. Аз ще остана тук, при това дърво. Кога трябва да дойде той, Камила?
— В четири часа, мадам.
— Сега е три и половина. Имаме време да се подготвим за срещата. Върви, Камила, и не прави такава нещастна физиономия!
Ала преди още Камила да успее да се скрие зад храстите, в клоните на дървото, под което бе заела стратегическата си позиция лейди Райланд, нещо силно зашумоля и чупейки малки вейки, от дървото скочи непознат мъж.
Негърът понечи да се спусне към непознатия, но оня вече се бе привел в почтителен поклон и заговори с лек чуждестранен акцент:
— Лейди Райланд, напразни са вашите военни приготовления за срещата ви с мен. Аз нямам намерение да избягна разговора с вас. Позволете ми без протакане да ви кажа няколко думи насаме.
— Говорете, какво ви накара да ме шпионирате и да разпитвате за мен прислугата ми? — тези думи лейди Райланд тръгна по пътечката към малката поляна в дъното на горичката.
Непознатият я последва. Лейди Емили се отпусна на дървената пейка. Събеседникът й заговори, застанал пред дамата със свалена шапка.
— Виждам, лейди Райланд, че старият Лоусън вече е нарушил обещанието си да запази в тайна моето посещение!
— Да, болният старец пеша се довлече в Ченсфилд и всичко ми разказа. Камила също намери у себе си смелост да признае, че преди една седмица се е срещнала тук с човек, който я разпитвал за някои подробности, отнасящи се до господарите на дома. Какво целите да получите с такива низки средства?
— Вие знаете какво именно ме е довело в Бълтън и трябва да разберете защо търсех помощник измежду вашите слуги. Не бих могъл, без нищо да зная за вас, да очаквам съчувствие от… лейди Райланд! Но след всичко, което чух от Камила, аз съм готов да ви открия истинското си име. Аз не се казвам Роджърс и не съм англичанин.
— Напразно би било да се мъчите да се представяте за англичанин: външността и акцентът ви издават, че сте италианец или испанец.
— Лейди Райланд, аз дойдох на среща и сметнах за неизгодно да променя външността си. Когато необходимостта ми налага, мога да се претворя в същински англичанин. Все пак вие сте права. Аз наистина съм испанец. Фернандо Диас. Родом от Толедо. В миналото бях кормчия на един пиратски кораб. Боя се да произнеса пред вас името на моя някогашен капитан, защото то ви е добре известно.
— За безчовечния Бернардито Луис ли говорите? — тихо запита дамата.