Там, на далечните нови северни строежи, беше завършена, тъй да се каже, работата „на открито“ над книжката, а след като се завърнахме в културните центрове, авторът пристъпи към „кабинетната“ й обработка. В романа бяха уточнени датите, станаха известни изменения в неговата етнография и география, изчезнаха някои епизоди, появиха се нови, но, общо взето, романът се запази такъв, какъвто се роди в Задполярието й какъвто сега ще препрочетат и познаят, като стар другар от задполярните вечери, онези, за които той се, съчиняваше и пишеше. Авторът й неговите първи слушатели отдавна мечтаеха към тази аудитория да се присъединят и близките ни съседи — полярниците, нашите стари приятели, водачи на катери и самолети, трактористи и шофьори, ръководители и специалисти на по-късните нови строежи, нови работници строители, всички онези, които и сега, след нас, слушат фъртуната, проправят път през тайгата, разбиват скалите с амонал, закачат телефонните жици по стълбовете на новопрокарани горски просеки и с изстрели пропъждат мечките от складовете с хранителните запаси.
На вас, драги другари, а също така и на вас, млади читатели, които още се подготвяте за тези специалности, авторът с цялата си душа посвещава настоящата книга. Понеже знаеше от самите вас пожеланията ви и напълно споделяше литературните ви вкусове, авторът се постара да отстрани от своя разказ онзи елемент, който е несъвместим с прекрасния трудов живот и с веселите часове на вашия трудов отдих. Този елемент е книжната скука, която пораждат някои твърде гладко зализани и досадно нравоучителни съчинения. В този роман сигурно ще се намери какво да се критикува, но авторът се надява, че скуката не ще ви измъчва при четенето му, както не досаждаше и на онези, които го, знаеха в първоначалния му „тайгински“ вариант — трите сини тома, изписани със сбит счетоводителски почерк…
Авторът горещо приветствува новия си читател и с нетърпение ще очаква взискателното му слово. Но на онези, които още си спомнят за огньовете отвъд полярния кръг, особено силно стиска ръцете в кожени ръкавици и пак им казва, както неведнъж им го е казвал: „Ето ни пак заедно, приятели! Сторете край огъня място за вашия романист.“
Р. ЩИЛМАРК
ВЪВЕДЕНИЕ
ДЖЕНТЪЛМЕНЪТ И СЛУГАТА
„На спомена горчивата наслада.“
Двама души вървяха предпазливо по каменистата пътечка, към малкия залив между скалите. Напред крачеше висок джентълмен с гърбав нос в тъмнозелен плащ и триъгълна шапка. Изпод шапката блестеше като сребро плитка на перука, стегнато превързана с черна лента, за да не я разпилява вятърът. Морските ботуши с вдигнати кончови не пречеха на плавния вървеж на мъжа. Тази походка е била придобита не по паркета на салони, а на люлеещия се под на корабна палуба.
Спътникът на човека с плаща, красив юноша със сюртук1 на грум2, носеше след него далекоглед в черен калъф и ловна пушка. Цевта на пушката беше от най-обра стомана — „дамски букет“; седефени инкрустации украсяваха гладко полирания приклад. Ремък и дори ремъчни халки „антабок“ тази пушка нямаше: на притежателя й не беше необходимо да влачи ловната си екипировка на собствените си плещи — ой не излизаше на лов без оръженосец.
Сиви гранитни канари обграждаха полукръга на открито то заливче. Рибарите бяха нарекли тоя залив Стария крал: назъбеният връх на средната канара напомняше корона. Над сивозелената, лъхаща на йод вода прелитаха ниско чайки. Утрото беше облачно, ръмеше дъжд. Тук, в Северна Англия, по крайбрежието на Ирландско море, такова време беше обичайно за лятото.
Първият изстрел отекна в пустинните скали. Подплашено ято чайки излитна във висините и с пронизително резки крясъци се пръсна на всички страни. На отделни малки ята, птиците се устремиха към съседните канари й там, на другата страна на заляза, отново започнаха да се спускат. Очевидно джентълменът не улучи: нито една простреляна птица не трепкаше върху разпенената вода.